За ползата от чуждите езици: Вървяла си кума Лиса през гората и, минавайки покрай един храст, дочула: "Кут-кут-кудяк... кут-кут-кудяк..." Рекла си наш'та: "Аха, 'фанах ли те сега!" и се метнала в храсталаците.
Последвал шум от сборичкване, сподавени стонове, и след няколко минути от храсталака се подал кумчо Вълчо, доволно мърморейки си под нос: "Брей, то било хубаво да знаеш чужди езици!"



А сега сериозно: нормално е нещо което не се използва да започне да избледнява, просто така е устроен човешкият мозък - има краткотрайна и дълготрайна памет (за да премине нещо от краткотрайната в дълготрайната са необходими около 15-20 мин., т.е. мозъкът се нуждае от известно "технологично време" да осмисли, класифицира и съхрани "нещото" (под формата на връзки между мозъчните клетки); поради тази причина повечето тежко катастрофирали не помнят нищичко от случилото се, но това между другото).
С течение на времето дори дълготрайната памет се "оптимизира", т.е. най-старите и рядко използвани знания се "филтрират" (връзките започват да се разпадат и е необходимо известно опресняване), освобождавайки място за по-новите и необходими в момента знания.
Доколкото ми е известно (с други думи хич) езиците се делят на групи по произхода си (направо бях шокиран да науча, че ингилизкият е от швабски произход (или нещо бъркам?)) и между тях има определени връзки и подобия. Номерът е да се научат основите (тук ми избиват някакви спомени за граф Монте Кристо и абат Фариа, когато го учеше да "шпрехензи" чужди езици в затвора, но това все пак си е художествена измислица и нямам идея до колко може да бъде вярно...) и оттам нататък ще да е по-лесно комай, стига наистина да има хора, които да могата да те научат. В крайна сметка човек поне ще може да се "облегне" на знанията си за другия език и ползвайки общото (структурата) да научи само разликите и необходимото количество "плява" под формата на думи.
Има хора родени да бъдат педагози (педагозите си се раждат, това не се учи - или го имаш, или го нямаш), а има и такива които винаги ще си останат преподаватели. Някои от тях може и да са чудесни специалисти сами по себе си, да знаят много, да са ерудити и т.н., но като не можеш да го предадеш това знание на другите, кел файда?
Та номерът е да попаднеш на хора и да станеш човек (както казал един)

Извинявам се, ако съм ви отегчил с глупостите си, но просто ми стана интересно. Една различна гледна точка на човек, нямащ нищо общо с лингвистиката. За статистиката - просто землемер (или геодезист/картограф, ако предпочитате и ще ви е по-лесно разбираемо).