Една моя учителка след всяка ваканция ни казваше: "Езиците са като любовниците, не ги ли виждаш дълго време - забравяш ги". Не знам колко е вярно, макар и да звучи афористично, но често съм се питала доколко инвестирането на време и усилия в ученето на много езици е разумно. Дали по отношение на ученето на езици е по-добре малко, но качесвено (нещо като моногамия или монохомия, ако бъдем политически коректни) или след като ми доставя удоволствие (а на мене ми доставя), да се отдам на един езиков промискуитет, па макар и да нямам никаква полза от това, след като губя време, което бих могла да вложа в нещо друго.
Та: дали малко, но качествено или много?

Според мен всичко зависи от това за какво са ти езиците. Аз лично говоря два чужди езика (три, ако броим руския), без да съм задълбавала кой знае колко в тях. И имам чувството, че огромна част от знанията ми не са "академични" - просто каквото видя по книги, филми, всекидневни разговори, лична кореспонденция, го попивам и така си увеличавам знанията по съответния език. Най-систематични са ми знанията по френски, но само защото бях в такава гимназия, а там няма как да не те обучават систематично.
Смятам, че за "всекидневна" комуникация знанията ми, колкото и повърхностни да са, ми стигат, и нямам намерение да задълбавам още. И пак според мен най-правилния подход е нещо средно между двете алтернативи, които предложи. С една дума, да не се учат много езици, но за сметка на това да не се задълбава в тях. Разбира се, ако ти трябват само колкото да не си испросиш боя . Пък ако ти трябват за някаква научна работа - сравнителни анализи между тоя и оня език, между тая и оная езикова група (извинявам се, но не съм много наясно с лингвистиката ), тогава можеш (пък и май трябва) да копаш по-надълбоко.
Сега се сетих за някакъв човек (май беше българин), който владеел над 40 езика! Тоя човек как се сеща на кой точно говори в даден момент!?

стой та гледай

За ползата от чуждите езици: Вървяла си кума Лиса през гората и, минавайки покрай един храст, дочула: "Кут-кут-кудяк... кут-кут-кудяк..." Рекла си наш'та: "Аха, 'фанах ли те сега!" и се метнала в храсталаците.
Последвал шум от сборичкване, сподавени стонове, и след няколко минути от храсталака се подал кумчо Вълчо, доволно мърморейки си под нос: "Брей, то било хубаво да знаеш чужди езици!"



А сега сериозно: нормално е нещо което не се използва да започне да избледнява, просто така е устроен човешкият мозък - има краткотрайна и дълготрайна памет (за да премине нещо от краткотрайната в дълготрайната са необходими около 15-20 мин., т.е. мозъкът се нуждае от известно "технологично време" да осмисли, класифицира и съхрани "нещото" (под формата на връзки между мозъчните клетки); поради тази причина повечето тежко катастрофирали не помнят нищичко от случилото се, но това между другото).
С течение на времето дори дълготрайната памет се "оптимизира", т.е. най-старите и рядко използвани знания се "филтрират" (връзките започват да се разпадат и е необходимо известно опресняване), освобождавайки място за по-новите и необходими в момента знания.
Доколкото ми е известно (с други думи хич) езиците се делят на групи по произхода си (направо бях шокиран да науча, че ингилизкият е от швабски произход (или нещо бъркам?)) и между тях има определени връзки и подобия. Номерът е да се научат основите (тук ми избиват някакви спомени за граф Монте Кристо и абат Фариа, когато го учеше да "шпрехензи" чужди езици в затвора, но това все пак си е художествена измислица и нямам идея до колко може да бъде вярно...) и оттам нататък ще да е по-лесно комай, стига наистина да има хора, които да могата да те научат. В крайна сметка човек поне ще може да се "облегне" на знанията си за другия език и ползвайки общото (структурата) да научи само разликите и необходимото количество "плява" под формата на думи.
Има хора родени да бъдат педагози (педагозите си се раждат, това не се учи - или го имаш, или го нямаш), а има и такива които винаги ще си останат преподаватели. Някои от тях може и да са чудесни специалисти сами по себе си, да знаят много, да са ерудити и т.н., но като не можеш да го предадеш това знание на другите, кел файда?
Та номерът е да попаднеш на хора и да станеш човек (както казал един)

Извинявам се, ако съм ви отегчил с глупостите си, но просто ми стана интересно. Една различна гледна точка на човек, нямащ нищо общо с лингвистиката. За статистиката - просто землемер (или геодезист/картограф, ако предпочитате и ще ви е по-лесно разбираемо).

Защо, на мен пък точно мие интересно да чуя мнението на човек, далеч от филологиите - чуждите езици да би само лингвисти да ги учат. Т.е. ти си за прагматичното - щом ти трябва за работа или по някакъв друг повод - ОК, иначе - не си струва, защото се забравя и остава само загубеното време.
P.S. Каква е тънката разлика между педагог и преподавател, аз защо си мисля, че са едно и също нещо?

Ами тънката разлика съм я казал: Преподавател е просто човек, който се изтъпанчва пред аудиторията, изпява си "песента" и си заминава.
Сив, скучен и монотонен.
За него часовете са от-до, нищо извън тях.
Не непременно глупав и посредствен, но не умеещ да общува с хората и да "надниква в душите им"; а това, поне за мен, е също толкова важно, колкото и да си добър специалист в областта си.
За това техническите ВУЗ-ове са пълни с "преподаватели" (моят смисъл на понятието) - хора, които са добри специалисти в областта си, но не умеят да предадат знанието си на другите; няма стремеж да обясни материята по леснодостъпен и "смилаем" начин, не знае как "да ти палне искрата", т.е. да те накара да желаеш да учиш, да ти бъде интересно и т.н.
Педагогът - напротив, тъкмо обратното - умее да разбере вярно стоящия срещу него, да прецени плюсовете и минусите му, знае как да подсили първите и намали вторите, човек, който "гори" в работата си, ако мога така да се изразя.
Това, плюс че е добър специалист в областта си, разбира се.
Като се замисля обаче, май последното не е чак толкоз важно, много по важно е да умее да те накара да желаеш да учиш и да те насочи в правилната насока, да те подкрепя; другото и сам(а) можеш да го постигнеш/научиш. Такива хора, за огромно мое съжаление, са малцина.
Ако си имал(а) щастието да познаваш такива хора ще ме разбереш "отма", ако ли не...

Та в такъв смисъл съм употребил "педагог" и "преподавател".

Тц-тц... Така като го чета... нещо тъпо ми звучи. В главата ми е, но просто не знам как да го опиша по-детайлно и затуй май най-добре да спра, белким не се излагам повече...

ПП Колкото до езиците: да, аз съм практичен и земен човек, и като такъв смятам, че малко, но качествено е далеч по-добре от много, но "на парче". Науката, това е систематизирано познание (или знания, ако предпочиташ). Малко, но задълбочени и систематизирани познания, биха били далеч по-полезни от големи и обширни, но разпокъсани такива.
Първите биха могли да се използват като солиден фундамент за по нататъшно развитие, докато вторите...
Или поне така аз мисля.

Според мен (не съм лигвист) език си струва да се учи единствено, ако мислиш да общуваш на него в обозримо бъдеще (1-2 години) за продължителен период ( > 1 година). За по-малко аглийския е напълно достатъчен.
В този случай езика трябва да се научи задълбочено иначе изпадаш положения като - "Аз тебе го говори така ... гледай ръка моя сочи къде?"

Критерия за мен е да мога да чета книга с 1-2 непознати думи на страница.
И сътветно да я обсъждам после на същия език. По мой опит, за да реагирам адекватно трябва да знам поне 13 - 15 000 думи в двете посоки.

В момента се мъча със френския.

В "езиковия промискуитет" няма нищо лошо. Щом ти доставя удоволствие (както и на мен, впрочем), не виждам защо да не го правиш. По-полезно е, отколкото да се напиеш като казак и да наричаш това "купонясване". Ако във всяко нещо търсим само полезността и употребимостта, то по-добре още от яслите да ни програмират бъдещата професия и извън нея да не знаем нищо, за да не се затормозяваме.
А полза все пак има. Научаваш се да систематизираш нещата, да ги подреждаш, да виждаш връзките между тях. Ако знаеш, напр. руски и български и имаш понятие от полски и сръбски, научаването на който и да е друг славянски език до степен да не си изпросиш боя е въпрос на няколко месеца - колкото да хванеш основните моменти и разликите.

Има още един вид хора, които намират удоволствие в езиците. Аз им викам изечари, а на английски те сами себе си наричат conlangers (от constructed language). На тях им доставя удоволствие да измислят език, да строят граматиката му, формите на думите му. Така изведнъж откриваш какво невероятно разнообразие съществува из живите и мъртвите езици по Земята, и какво би могло да има. Аз също съм изечар и ако някой ми каже, че си губя времето, да си гледа работата.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

качил ли си някъде нещо от това, което си измислил? ще ми е интересно да го видя.

аз също съм изечар. като бях дете си бях измислил един континент някъде в Тихия Океан, чието съществуване, кой знае защо, се пази от всички световни лидери в тайна. та там имаше както абсолютно самобитни народи, така и представители на всички големи европейски народи. естествено, бях си измислил в основни черти историята и географията на континента, но интересното дойде при измислянето на езиците. всъщност никой от тях не успях да докарам до някаква завършеност, но и бях твърде малък тогава и не знаех много за езиците и езика въобще.

най-забавното беше при езиците на европейските заселници. и до днес ми е мерак да поработя върху езика на едни от тях, които са потомци на испанци, провансалци, генуезци и т.н. с една дума, изкуствен език, но трябва да е романски! подобни идеи съм имал и за няколко особени потомъка на английския и гръцкия, примесени с местни езици.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man

"Кондуит и Швамбрания"?

мдаа, нещо такова, без революционните елементи

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man