Съвременният български език е аналитичен. Това означава, че граматичните знчения на дадена дума се изразяват не чрез форми на самата нея, а чрез други думи, наречени служебни. Разбира се, бг не е напълно аналитичен - такъв език няма (най-аналитичният език в Европа е английският, но и в него има широко използвани флективни елементи). Аналитичността на бг език е най-силно застъпена при имената, и в по-малка степен при глаголите.
Вторият начин за изразяване на граматичните отношения, е флексията: думата сама се променя. Флективни форми имат както имената, така и глаголите, но при глаголите флексията е по-широко използвана (както вече споменах, това е напълно противоположно на другите слав. езици, където флексията при имената е напълно запазена, докато при глаголите е силно ограничена).

(В света съществуват още няколко типа езици. В аглутинативните езици, всяко атомарно граматично значение се изразява чрез отделна морфема. Напр. на руски имаме флексия от вида дом (ед.ч.им.п.) - доме (пр.п.мн.ч.) - дома (им.п.мн.ч.) - домах (мн.ч.предл.п.). Окончанието -ах е неделима, тя обединява и маркера за множествено число, и показателя за предложен падеж. Обратно, на турски имаме ev ('къща') - evde ('вкъщи') - evler ('къщи') - evlerde ('в къщите'). Вижда се как отделните граматични показатели са строго разграничени един от друг.
Друг тип са изолиращите езици. При тях думите са строго неизменяеми, граматически значения не притежават, а словоредът и използваните наречия и други думи указват на това, което се изразява чрез граматически елементи в другите езици. )