Priwet, imam nuzhda ot pomosht, nalaga mi se da naprawia profil na balgarskija, koito da obhwashta kratak istoricheski pregled na razwitieto mu, koi ezici sa okazali wlijanie warhu nego, w kakwa stepen, ima li dialekti w Balgarija, ima li malzinstweni ezizi. Eto takiwa waprosi triabva da iziasnia, a si niamam i ideja ot kade da si nameria nuzhnata literatura, oshte poweche, che si imam poniatie ot balgarskija dotolkowa, dokolkoto se uchi w uchilishte i dotolkowa, che mi e maichin ezik. Mnogo shte sam wi blagodarna ako me posawetwate kade da potarsia i osobeno, ako e iz mrezha, zashtoto za sazhalenie niamam dostap do publikaziite na balgarskija knizhen pazar, no shte se radwam na wsiakakwa informazija.
Predwaritelno wi blagodaria i se izwiniawam za latiniza, no niamam izbor.

Не мога да ти кажа нищо на тема българска социолингвистика, но мога да ти разкажа накратко историята на бг език, включително и факти за най-големите групи наречия. Ако ти свърши работа в първо приближение, кажи да запретвам ръкави.

Ako na nego ne mu e interesno, na men sus sigurnost ste mi e

Ta znachi eto ti edno malko po-sistematizirano opredelenie na soziolingwistika ili po-tochno za towa s kakwo se zanimawa:
ezikowi wariazii i ezikowi izmenenija
indiwidualno i obshtestweno mnogoezichie
diglosijata
funkzii i status na ezika
i t.n. i t.n.

Брой и мен в това число!

You'll Never Walk Alone!

Класификация

Българският език принадлежи към южния клон на групата на славянските езици, а те от своя страна са част от най-голямото езиково семейство - индоевропейските езици.

ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ
+- кентум езици
|....+- гръцки, романски, германски и пр.
+- сатъм езици
.....+- индоирански и пр.
.....|.....+- цигански диалекти
.....+- балтославянски (балтийски+славянски)
..........+- балтийски езици
..........|....+- латвийски, литовски
..........+- славянски езици
...............+- западнославянски
...............|...+- полски
...............|...+- чешки
...............|...+-словашки
...............|...+-лужишки езици
...............|.......+ горнолужишки, долнолужишки
...............+- източнославянски езици
...............|...+ руски, украински, белоруски
...............+- южнославянски езици
...................+- сърбохърватски езици
...................|....+ сръбски
...................|....+ хърватски
...................+- словенски език
...................+- български език
........................+- български книжовен език
........................+- македонски книжовен език
Надявам се, че нещо става ясно от тази схема. Ако дир.бг позволяваха HTML
(или поне някакво ограничено подмножество) щеше да стане далеч по-добре.

И преди да са ме заяли антимакедонистите, че отделям македонския език: господа, съществува македонски книжовен език, единственият официално възприет в Република Македония. Дали той е изграден на базата на някакви македонски диалекти, или тези македонски диалекти са си съвсем български, е тема на друг на разговор. Македонският книжовен език е факт и е късно да го променим. По същия начин никой сериозен езиковед не признава съществуването на сръбски и хърватски език, а само на щокавски и кайкавски диалекти на сърбохърватския - но в двете държави все повече се налага различна книжовна норма и това също ще стане факт (че те даже пишат с различни азбуки!)

В своето развитие бг е претърпял много промени, които са го отдалечили до голяма степен от всички останали слав. ез. Граматичната му структура и основният лексикален пласт са славянски и затова и бг език е славянски.

Редактирано от gazibara на 07.11.02 18:39.

История

Всички славянски езици са имали общ период на развитие: праславянски. Този език подлежи на научна реконструкция, защото не е засвидетелстван писмено. В праслав са се осъществили най-важните промени, които дават цялостни облик на съвременните слав. езици.

Праславянски

Още в балтославянски "а" и "о" са съвпаднали в обща гласна "а".

В праславянски действат два фонетични закона: за отворената сричка и за палатализация.

Законът за отворената срички води до цялостна промяна на структурата на сричката. Всички крайни съгласни изчезват, много съчетания се опростят. Този закон се проявява и днес, макар и в много по-слаба степен, напр. "роб" - една сричка, "роби" - две срички, "б" се отделя от първата сричка и става част от втората.
Старите двугласни се променят и дават цяла редица нови гласни:
ai/oi > я (с тази буква ще бележа стбъл "ят")
ei > и
au/ou > у
eu > ю (т.е. у със смекчаване на предходната съгласна).
om/on/am/an/um/un > он (така ще бележа голямата носовка. Това е носово "о", не комбинация от "о" + "н").
em/en/im/in > ен (така ще бележа малката носовка. Това е носово "е", не комбинация от "е" + "н").

Комбинациите от гласна и р/л се променят по-късно, затова резултатът е различен в трите групи:
праслав.....южнослав......източнослав......западнослав.
or/ol/ar/al..ра/ла..............оро/оло.............ро/ло
er/el..........ря/ля...............ере/оло.............ре/ле
ur/ul..........р/л..................ор/ол.................р/л (сричкотворни р/л)
ir/il............р'/л'.................ер/ел.................р'/л. (сричкотворни меки р/л)

Гласните също се променят качествено:
a > а, i > ь, е > е, u > ъ
a: > a, i: > и, e: > я, u: > ы
Гласните ъ и ь са свръхкратки.

Законът за палатализация променя задноезичните съгласни к,г,х, когато след или пред тях е имало предна гласна (е, и, ь, ен, я). Осъществен е на три етапа:
I палатализация е най-древна: ке > че, ге > џе > же, хе > ше
II палатализация се осъществява след изчезването на двугласните: koi > ця, goi > ѕя, xoi > ся.
III палатализация променя к,г,х СЛЕД ь, и, ен, ако не следва ъ или ы: ька > ьца, ьга > ьѕа, ьха > ьса
И трите палатализации пазят своите проявления и до днес, напр.
ученик (0) - ученически (І) - ученици (ІІ) - ученица (ІІІ)

Пред й се променят ВСИЧКИ съгласни.
К, Г, Х се променят по І палатализация: кйа > ча, гйя > џа > жа, хйа > ша
Т, Д се променят различно в различните групи: бг. ШТ, ЖД; рус, укр. белорус. Ч, Ж; србх. Ћ, Ђ (силно смекчени ч и џ, така се произнасят и до днес); западнослав. Ц, Ѕ(З)
След Б, П, М йотът се трансформира в силно смекчено Л: бйа > блia, вйа > влia, мйа > мiа. В западнослав. този резултат изчезва много бързо и остава без следа; изчезва и в бг; в србх и руски обаче се пази, дори по аналогия се развива и редуване ф/фл' много по-късно (Ф не съществува в праславянски, появява се много късно с редица заемки, най-вече гръцки)

Забелжка: џ = дж, ѕ = дз.

Blagodaria