дълго време се колебаех да отговоря на този въпрос, защото тук въпросите май са поне три-четири, от които най-сложният е доколко може да се каже, че изобщо владееш даден език.

но да започнем поред:

от "мъртвите" езици старогръцкият ми е почти професионално занимание, с латинския също съм доста добре, но се страхувам да не почна постепенно да го забравям. старобългарски съм учил малко в училище и все още си спомням доста старобългарски думи и основните фонетични закони, но ако ме накарате например да спрегна РЕШТИ в аорист, никак няма да се справя

от живите езици смея да твърдя, че владея много добре английски и не толкова добре френски, но и с последния се оправям нелошо. чета руски, но като говоря бъркам падежите, разбирам доста сносно испански, италиански и новогръцки (с помощта на съответните мъртви езици е лесно). с четене на речници и граматики човек може да се оправи полека и с някой текст на екзотичния провансалски (ама наистина много интересен език, застинал на половината път от латински към френски, препоръчвам го на всеки романист)

пробвал съм се да уча сръбски, но всичко съм забравил - тоест всичко, което не си се разбира по начало без проблем от един българин

и сега почти невъзможно дългият списък на всички езици, с които искам да се запозная:
санскрит - пробвал съм поне на няколко пъти да го уча, но после ме е завъртала работата и съм го оставял. но някой ден ще го науча поне докато изкарам докрая учебника, който съм си купил (малко над елементарното ниво). пък някой друг ден, ако имам нерви, може да продължа и нататък: индийската литература е необятна и на мен лично ми е страшно интересна, та трябва поне нещичко да се прочете в оригинал!
готски - и този, както и предишният, ми трябва за да навляза по-навътре в индоевропейското езикознание. и него съм пробвал да го уча докато бях студент първи курс, но трудно се правят няколко работи едновременно. тук претенциите ми са по-скромни просто защото няма какво толкова да се чете на този език освен едната Библия
литовски - по същите причини ми е интересен, имам вкъщи един учебник и много и дълго съм го разглеждал, в резултат на което научих глагола "съм" и някои други елементарни думички, но крайно недостатъчно за сравнителното езикознание... еех, ако даде Господ някой ден...
турски - просто няма начин човек да не закачи нещо от него, щом живее на Балканите и иска да разбере какво значи всъщност "колай", "санким", "чоджум" и други
иврит - поне малко, за адет...
арамейски - в интересуващата ме историческа епоха всичко, което в Близкия изток не е на гръцки, е на този език. трябва си, дори повече от иврита
финикийски - поне малко, само заради азбуката, основните положения в граматиката и някои заемки в гръцки и други средиземноморски езици
коптски - и той е част от мешавицата н култури, езици и религии в Късната Античност, моята любима епоха и напоследък обект на задълбаване
арабски - то като сме почнали със семитските езици, хубаво е поне малко и от арабския да се знае, за сравнение...

с една дума, това, което знам, е около 1 хилядна частица от всичко онова, до което бих искал поне да се докосна. но май ще ми бъде трудно, да не кажа невъзможно, и няма да ми стигне един човешки живот и един средностатистически мозък... горкият аз...

и накрая искам да изразя своето прискърбие, че май никога, ама никога няма да ми стигне желание да науча немския!