аз не съм те обидил толкова грозно колкото ти, когато ме оприличаваш на, цитирам, <някакъв скапан снобарски парцал>

пък и защо се засягаш толкова лесно на тема "умствен труд"? аз лично ако можех веднага бих отишъл да копам картофи на село, вместо да се занимавам с умствен труд непрекъснато. депресиращо е някакси и много по-изморително, пък резултатът не винаги е доброкачествен, за разлика от картофите.

добре, нейсе, ако толкова съм те обидил - извинявай и си взимам думите назад. но не и тези, че разсъждаваш тривиално, защото наистина не си прав. дадох ти пример с дървото - то е безспорно красиво и ценно само за себе си, а не защото служи за нещо. дори да не служи за нищо, дори даже да не произвежда кислород и да не е дом на птички и червейчета, защото е изсъхнало и няма листа, за мен това не е причина да го отрязваме. ако е особено красиво, бих седял да го съзерцавам с часове. за логиката необходимост-полагане на усилие също не съм съгласен. каква "необходимост" можеш да кажеш, че имаме при съзерцанието на едно красиво изсъхнало дърво и какво "целенасочено усилие" представлява това? погледни го от този ъгъл и се надявам да ме разбереш.

а че не винаги съм убеден в това, което правя - нормално е. защото не е много приятно човек да се занимава с нещо, което обича, и всеки втори като теб да ти вика "абе мани го тва, закво ти е, луд ли си". човек ако върви в една посока, а всички останали са тръгнали точно в обратната , не може отвреме-навреме да не се спира да се попита той ли е луд или всички останали. ако винаги е абсолютно убеден и не се съмнява никога, че точно той е прав, а всички други грешат, то тогава въпросният човек би бил зверски социопат. ти никога ли не се съмняваш в себе си, ако всички около теб твърдят обратното?