Такива са били протоколните изрази от времето. Вярно. Но аз гледам относителното количество протоколни излияния, спрямо обема на писане. И това относително количество май надвишава количеството, протоколно изливано от, примерно, тогавашен католически монах. Освен това защо нечовешките прояви на агаряните не са по-точно описани? От какво се крие писателят? Защо не смее да каже нещата както са? Западняци, примерно, са описвали тези неща доста по-точно! Тези недомлъвки и загатвания и евентуално премълчавания как много ми напомнят за описанията на българските злосторници като "Великите Сили". Че кажете кои именно са тези Велики Сили, бе! Кажете ги, държава по държава, че да знаем ясно и точно кой дължи кръв на българите! Защото иначе "Велики Сили" в българската политология има много и най-различни... Та това ми беше мисълта. А че е било редно да пуснеш едно за милостивия Бог, както после е било за мъдрия султан, по-после за батюшката цар, пък и за Мусолини, и Хитлер, и Сталин, и Бай Тошо - това е ясно. Но големите разлики са в малките подробности. В случая, какво пише измежду протоколните бръщолевения. Иначе предъвчванията на български монах от онова време не са чак толкова отдалечени от нашето! В личен пример, моят баща беше скаран с неговия баща (значи, с дядо ми по бащина линия). Братът на баща ми беше нещо като "посредник" в отношенията. Примерно, веднъж на няколко години ще чуем нещо за дядо ми - или той ще чуе нещо за нас, предполагам. Аз даже наричах дядо ми "чичо" - защото не знаех че имам кръвна връзка с него! Това до към 10 годишна възраст, когато разбрах нуждата от дядо - че да се е появил баща ми. Дядо ми почина. Брата на баща ми почина. Баща ми беше почти починал (но се закрепи). И аз все още не знам точно и ясно защо е била тази страхотна разпра! Да кажат нещата ясно, бе! Без заобиколките и недомлъвките! Или както аз вече ги цепя, без българските интелектуалщини! Като умножиш това поведение по няколкото милиона българско население с подобни мозъчни калъпи - ето ти национален проблем. Допринесен до голяма степен от българските църковни дейци, с тяхните начини на изразяване и смутоляване.