нека бъдем сдържани и изоставим ироничността и надменността, за да възприемем дух на разговор, в който ще се сблъскват не честолюбията ни, а аргументите. Препоръчвам ти да прочетеш поне първите глави на историята на османовото семейство на Мехмед Нешри, преведена и на български (Мехмед Нешри, "Огледало на света", изд. на ОФ, 1984). Номадизмът не изисква непременно ежегодни придвижвания на стотици километри - съществуват няколко основни типа, като в случая с групата, предвождана от Осман, става въпрос за номади, свързани трайно с територията около днешния град Сьогют в днешна северозападна Турция. Любопитно е, че животът на тази общност в тези обитавани предимно от християни земи е бил възможен вследствие на договор за икономическа помощ (а дори за симбиотично съжителство) между планинците-скотовъди и жителите на равнините и градчетата. И именно тази ситуация, показваща липсата на единно понятие или принципи при опита за формулиране на адаптационния тип на икономиката на номадизма, би следвало да ти подскаже, че животът и тогава, и сега е толкова пъстър, че не позволява създаване на универсални категории при наименоването на явленията. А видовете номадизъм в днешните изследвания изпозват за обозначение два принципа - според климатичните или географските условия на обитаване (номади от топлите или студените пустини например) или според типа на организиране на годишния стопански цикъл (кръгово, етажно планинско...). Все пак да попитам, за да уточним езика си - номади ли са били власите, дали десетки имена на местности в алпийските ни планини (вчера например слязох от Мальовица в Рилския манастир през местността Влашка бачия, където все още личат останките от овчарника, къщурката на овчаря и мандричката)? Техният начин на живот родната етнография нарича придвижно трансхуматно животновъдство. Та, номади ли са или ако не, то какви следва да бъдат? И още нещо. За юруците не ми е известно у нас да са правени пространни изследвания. Но мога да ти дам една статия, обобщаваща световния и особено турския опит на изследването им, за да стане ясно що за група са били те. Още повече, че те са дали също така много имена в най-красивите ни планини (сред тях е вероятно, но не безспорно и Мусала), както много възможно и технологичен опит, използван от българите през вековете след изселването им от Балканите. И последно. Тъй като отговорът не бе формулиран ясно, каква е според съвременните антропологични изследвания връзката на трите основни направления на придвижване на османците на запад, към вътрешността на полуострова ни, и отглеждането на ориз? Оризът не изисква целогодишни грижи за оризищата. Не довежда до срастване на отглеждащия го с конкретна територия. Семето е било разпръсквано в мочурливите поречия на средните и долните течения на реките, като след доста късо време е било възможно да се събере реколтата, да се натовари на животни и да се извози. Цикълът е доста по-къс от този на отглеждането на пшеница например, а добивите са били по-високи. Тъй че поречията на вливащите се в Бяло море реки (или направлението към Солун), Марица и Тунджа са били естествени и при това през тази епоха обезлюдени и неусвоени от местните християни пространства, привличащи османците с условия, позволяващи им възпроизвеждане на традиционните им стопански техники. Съчетание на липса на конкуренция на местни жители в същата екологична ниша (поради пустотата на крайречната равнинна зона животновъдството около подходящите за отглеждане на ориз места е било възможно) и на съюз с някой от участниците в постоянните войни на балканските владетели, даващ възможност на мъжете (докато небоеспособните са цапали из мочурищата) за безнаказан и изобилен грабеж (стигнал дори до създаване на професионално плячкаджийство с организационни центрове - казано на шега, сухопътни капьори) - това са обстоятелствата, позволили на османлиите да се задържат в югоизточната част на Балканите. При това толкова успешно, че дори без постоянна сигурна транспортна връзка с Мала Азия те са се оказали трайни заселници. Толкова... С пожелание за повече умереност към кореспондента на радио Ереван: (единствено известната) Чистата истина