Да видим в България какъв принцип е приет. В Европа има столици:

1) които са на морски или голям речен път - Лондон /Англия/, Лисабон /Португалия/, Белград /Сърбия/, столиците на скандинавските държави, Петербург / царска Русия/, Виена и Будапеща /Австрия и Унгария/, Истанбул /Османска имп./, Амстердам /Холандия/, Атина /Гърция/ и др.

2) които са в центъра на държавата - Мадрид /Испания/, Рим /Италия/, Берлин /на тогавашна Германия/, Букурещ /на тогавашна Румъния/ и др.

3) голям исторически и културен център от световен мащаб - Париж /който между другото е и в центъра на Северна Франция, а и Сена е плавателна/, има и други градове , но те отговарят и на 1 или 2, или на всички.

София не отговаря на нито един от тези три модела, или по - скоро би отговаряла на модел 2, но при една България с Поморавието и Македония, но такава държава не се е осъществила. За България на модел 1) са отговаряли Видин, Русе, Варна, за модел 2) Търново и Плевен, до модел 3) за мащабите на страната най-много са се доближавали отново Търново /историческа столица/ и Русе /така или иначе най-културен град в княжеството и административен център на османския Туна вилает, чиято територия практически е съвпадала с княжеството. В някои държави въпросът за столица е преразглеждан при промяна на условията. Например в Литва столица е бил Каунас /модел 1/, но след като в държавата попада Вилнюс /отговаря на модел 3/ столицата е преместена. При обединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885/6г. не е можело да стане преместване на столицата, защото Източна Румелия де юре съществува до 1908г. Възможно е било преразглеждане след 1908г., но тогава София е бил вече най-големия град, освен това бляновете за териториално разширение на запад са били реални и всички са смятали, че София някой ден ще бъде приблизително в центъра на България. За мене след като не се е реализирал модел 2, изборът на София е бил неправилен и неудачен. През 1878г. столица на България трябваше да бъде Търново или Русе. Ама Русе можело да бъде обстрелван, то и Белград е бил на граница и е бил обстрелван, но сърбите не са се притеснили много от това. При България без втора Балканска война, Пловдив би бил идеален за модел 2. Предимството на Търново пък е и че то няма голям потенциал за разрастване, нямаше да се развие като София и да концентрира всичко в държавата, като за мене това е много вредно развитие, освен ако не се отговаря на повече от един от горепосочените 3 модела. Софиоцентричността е обоснована и би имала бъдеще само ако в националната Българска доктрина е залегнало България да си промени територията така, че София някой ден да отговаря на модел 2, т.е. да бъде в центъра на страна. Тъй като това е нереалистично да стане чрез разширение на територията, това може да се постигне със стеснение. Куриозно е, но съдейки от събирането на българите в този град и усилията които се полагат на държавно ниво и от всички власти за развитие на софиоцентричността, изглежда че като че ли това е един организиран план за бъдещето на страната.

Редактирано от dean dimov на 07.04.14 18:16.