|
Абе какво съм тръгнал да те убеждавам - чети си вехтите книжки, не се интересувай от генетика, пригласяй на панславяно-тюркистите, твоя си работа.
Само да вметна някои неща, примерно някои които са обявени след 44-45 за монархофашисти:
Не става дума дали е бил прав или не и дали е бил учен на висота или не. Става дума че: "След комунистическия преврат в България през 1944 г. д-р Ганчо Ценов, който е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за "фашист и великобългарски шовинист". Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София. "
Богдан Филов - разстрелян от "Народния съд" заедно със хиляди други неслучайни хора.
Димитър Яранов:
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е уволнен от Софийския университет заради „фашистка“ дейност. През 1946 година МНИ публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини
Симеон Радев: "След 9 септевмри 1944 година е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност."
Стоян Чилингиров: След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата си дейност), а творчеството му е обявено за "посредствено и без значими литературни достижения", след което е извадено от учебните програми.
Ето и интересна статия, която открих по темата, осветяваща и създаването на *ИБИ-тата:
Началото наистина е трудно, защото е заложено в годините на „културнореволюционните чистки" в името на наложената марксистко-ленинско-сталинска идеология, пресекли последователната приемственост между поколенията в науката. Преднамерено насадената „дефашизация" се обръща в принудителна съветизация на обществото и обществените науки. Унищожаването на „велико-българския шовинизъм", определен като „фашизъм на българска почва", е изразено в прословутото „марксизиране" на историческата наука — „дело на една борба, която не ще се извърши в една или две седмици, в един или два месеца": „Така нашето историческо знание ще може да извърши докрай своята работа — да бъде ръководство за действие".
Действията се отприщват в партийни събрания, злонамерени характеристики, скалъпени обвинения и унизително „саморазобличаване". Умишлено залепените политически етикети пречупват човешки съдби. Преподавателите в Историко-филологическия факултет на Софийския университет през март 1946 г. биват разделени на следните категории: „непречистени фашисти — З, привърженици на Отечествения фронт — 9, опозиционери — З, колебливи — 9". По напътствие на Георги Димитров е подета шумна кампания за „очистването на отровата от фашистката идеология", издигнато като „първостепенна задача на нашите нови историци". Следователно трябвало да се започне „на чисто".
Съвещанието на „работниците на исторически фронт" с командващ В.Червенков (март-април 1948 г.) се заклева да „прочисти авгиевите конюшни на буржоазната историография" и да я постави „на действително здрави и научни основи" чрез „решителното отстраняване на реакционното наследство в нея": „Великобългарският шовинизъм си показа рогата, очевидно за да ни напомни колко много изоставаме на историческия фронт и какво недопустимо голямо е нашето търпение". „Идейно-класовият" и „еднопартиен" подход е наложен като задължителен и неподлежащ на съмнение. „Материалистическото" разбиране на историята е обявено за „прогресивно", а „идеологическото" е сурово заклеймено.
Академик Снегаров запознава участниците в съвещанието с дейността на 4-те секции (по средновековна, османска, нова българска и обща история) на ръководения от него Институт, чиято цел е: „Да изучава и разкрива обективно историческия живот на българския народ, да осветлява закономерността в неговото развитие, но не с отшелническо отношение към днешния живот, а с живо, с деятелно отношение към днешното и бъдното развитие на българския народ." Дълг на българските историци било да развият своята наука „в също такава точна наука" като биологията, понеже Сталин бил уверен в това. Същевременно историческата наука е причислена към „обществено-политическите" с възможности за разработване на „социални поръчки" и подчинена на „партийността в науката".
В такъв дух са издържани немалко трудове, оковани от директивата да се разработват едностранчиво и преднамерено важни въпроси от многопластовото минало. Осакатяващата цензура личи от всяка страница, подсказвайки съучастието и на неисторици.
Не оспорвам ерудицията и професионализма на Василка Тъпкова-Заимова, просто ако точно в този период не се е вписвала в угодния на властта пейзаж, лесно е можела да се озове вън от научните среди, а може би и още по-лошо в някой лагер.
Що се отнася до сърбите/хърватите/босненците/словенците, те по-скоро са наследници на илирите.
|
Re: лавината на автохтонизма [re: lautaro]
