|
Напомням, че власите са пишели на старобългарски официалната си документация до 18 век
Аз пък напомням че езика им е среднобългарски, при това по-близък до съвременния от запазените документи от ВБЦ:
Относно етническия състав на първоначалните въстания на Асеневци, авторът на Cumans аnd Tartars... Вазари изказва мнение, което напълно съвпада с това, което съм писала по-горе.
Той просто изказва мнение, понеже труда му не е някакво научно изследване, а научно популярна литература, пък който иска да я издава. Отдавна съм си я дръпнал, но като се зачетох не ми хареса тенденциозността на автора.
The Vlakhs (Blachoi) – continues Choniates, changing the name Mysoi to Blachoi
Демек били са Мизи станали са Blachoi, само че в доста извори именно българите са наричани Мизи, което за учените разбира се е анахронизъм, тъй като не може азиатските тюрки да бъдат наследници на мизите. Между другото Blachoi от гръцките източници и Blaci/Blachi от латиноезичните не мяза толкова на интерпретацията на автора като Vlakhs, колкото на погърчен и полатинчен вариант на самоназванието на българите от периода "блъгари" (не блогъри ).
Ето какви други аргументи изтъква автора:
The Vlakhs, as is well known, were
Romanised shepherds of the Balkans who lived scattered throughout the
Balkan Peninsula; they were to be found in Thrace, Macedonia, Thes-
saly and Moesia. The basic ethnic substratum of this Vlakh population of
the Balkans was undoubtedly Thracian.
Не само че не е добре известно, но няма и доказателства за латиноезични овчари, цялата тази история е натамънена в полза на румънската историческа наука. Май единствената е разговора между май беше Асен и военнопленник-влах на родния им език, та следователно Асен говорил на влашки (или вероятно латински).
Ето как разсъждава автора в разстояние на една страница:
The occupation
and way of life of this originally Latin-speaking group had become their
characteristicfeatureintheeyesoftheircontemporaries.Nevertheless,Ido
not think that any significant groups of the Vlakhs spoke a Slavic tongue.
The most we can assume is that Vlakh shepherds were bilingual; they must
have spoken their Romance mother tongue and a southern Slavic dialect.
...и малко след това ...
The intimate connection between these groups is shown by the fact that a meeting was held in the house of a Vlakh whose name was Beriboos.25He
is the first Vlakh known by name in history, and his name was the Slavic
Berivoj.
Демек щом доказано латиноезичният влах има "славянско" име, значи връзките между двата народа трябва да са много близки. Изглежда наистина влахите са доста интимно с околните народи, тъй като от всички влашки владетели един няма с име произлизащо от латински.
С една дума, въстанието според историческите източници
Това което даваш е научно-популярен автор, който цитира други автори и селектирани извори, за да си защити теориите.
Поради липсата на влашки извори ти един български извор започнат от "влахо-куманина" Борил, и допълнен по-късно от други, според теб отдавна загубили идентичността си като българи хора:
Понеже вселукавият наш враг разсея по цялата българска земя манихейската ерес
[На] поп Богомил, който при Петър, българския цар, възприе тази манихейска ерес и я разпространи в българската земя
Константин Български, който беше Керкирския митрополит [в гръцкият текст Мητροπολίτη Κερκύρας Κωνςταντίνψ Βουλγαρίας]
Начало на българските царе: [На] Бориса, първия български цар, наречен в светото кръщение Михаил, който приведе българския род към богоразумие чрез светото кръщение, вечна памет. [На] неговия син Симеон и неговия внук светия цар Петър, на Пленимир, Борис, Роман, Самуил, Радомир Гаврил, Владимир, Владислав древни български царе, които със земното царство наследиха и небесното, вечна памет. На древната българска царица Мария вечна памет.
На] Кирил Философ, който преведе божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род
[На] царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет.
След това благочестивият цар Борил повели да бъде преведен от гръцки на неговия български език сборникът.
[На] всички архиереи, епископи, свещеници, иноци и на всички български боляри, които се събраха с цар Борил против тази триокаяна ерес и я сразиха, вечна памет! Трижди.
Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към бога, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него, който създаде манастири и ги украси богато със злато, бисери и многоценни камъни, и всички свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна свобода за тях, а всички свещенически чинове — архиереи, свещеници и дякони — почете с голяма чест. Още повече той потърси с голямо желание да възобнови патриаршията на българското царство.
Тези всеосвещени патриарси прочее получиха послание, изпратено до тях от благочестивия гръцки цар Калоян Дука, написано така: „Нашето самодържавно царство моли и призовава ваше отечество да изпълните нашата молба към вас, като съставите ваше послание и го изпратите на моето царство в утвърждение на вашето и моето решение да се прогласи и да се дарува равна вам патриаршеска степен на града Търново — на църквата „Възнесение Христово", майка на църквите в българското царство, защото и христолюбивият български цар Иван Асен, брат и сват на царството ми, настойчиво иска от нашето царство и от нашето свето отечество да се дари това на негово царство."
Така също и христолюбивият цар на българите Иван Асен [свика] от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси от Света гора.
Заради това прочее вписахме тези неща за всички православни, за знание на онези, които слушат и за спомен на българския народ. На този велик благочестив Иван Асен, цар на всички българи, вечна му памет!
И на онези, които положиха своята душа за словесното стадо на Христа бога и спасителя наш и своята кръв проляха за рода на българското царство, и сменилите земното царство с небесно, вечна памет.
На тези прочие правоверни, благочестиви, приснопаметни и православни царе, които са управлявали богопазения престол на българското царство и поред всичко са устройвали и са имали попечение за христоименните люде, както са им били по-верни от бога. . .
Кера-Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, обрученица (съпруга) на великия амир Амурат, която му бе отдадена заради българския род.
На] всички български митрополити и епископи, архимандрити и игумени, които са починали в благоверие, вечна [им памет].
[На] всички боляри, малки и големи, поборници и сътрудници на благоверието и приятели на светата и божествена църква на българското царство, вечна [им памет].
Също се споменава нещо много важно, което съвпада напълно с генетичните данни на съвременните българи.
These appellations indicate that the term Vlakhia was used by Rubruc for northern Bulgaria, while the western and south-western territories of historical Bulgaria (now
western Bulgaria +Macedonia) were designated as BulgariaMinor. Rubruc used the term Bulgaria Maior to denote Volga Bulgaria.
Какво общо има терминологията на един фламандски монах от 13-ти век с генетиката и с историческите територии на народа ни. Въпреки че поради някакви причини Мизия започва да се нарича Blacorum и подобни в някои латински източници, в други си остава България (изписано по различни начини). Югозападните ни земи винаги са обявявани за България, тъй като там е седалището на Българката архиепископия или патриаршия в различните периоди от края на ПБЦ та до ден днешен във вид на македонската Охридска ахиепископия, която не се свени да се да е неин наследник. И пак повтарям - латинското "Blac" е доста близко до българското "Блъг", а има пре достатъчно примери за далеч по-големи трансформации на думи и имена от други езици на средновековен латински, имената на нашите владетели примерно. А монаха нарича двете Българии Maior и Minor понеже е пътувал до Волжска България и не е единствения пример, някои арабски пътешественици и географи също ползват тази терминология.
Т.е хинтерланда на българите в миналото е бил по-наюгозапад от съвременните ни територии.
Ако книгата на Вазари ти е аргумента за отсъствието на българи в СИ България до 1978, са ти слаби спатиите.
|
Re: Симеон Петър и Самуил са рецитирали латински?! [re: genefan]
