|
В отговор на:
"прабългарски" писмени паметници няма
А това какво е?
„ + Юк боилът има 26 ризници,
ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17,
юк багаинът 22, бири багаинът 22.”
Ще те затрупат прабългарски писмени паметници:
Прабългарски епиграфски паметници
В. Бешевлиев
6. Военни инвентарни надписи
Единствени по рода си и типични за прабългарската епиграфика са военните инвентарни надписи, които съдържат списъци на въоръжението, поверено на определен военен чин. Понеже те не се отнасят до едно точно определено лице, а за всяко лице, заемащо споменатия в надписа военен чин или служба в дадено укрепено място, в тях няма лични имена. Такива надписи са достигнали до нас цели или в откъслеци седем на брой, които дават също така известна представа за устройството на прабългарската войска.
Военните инвентарни надписи, които са били изложени вероятно на видно място в крепости и укрепени пунктове, са служили да улесняват проверката на въоръжението, което е било поверено на определено лице от командния състав на военната база. Те стоят очевидно в тясна връзка с четиридесетия отговор на папа Николай I [28], който гласи: „Вие (т. е. българите) заявявате, че имате обичай в отечеството ви да се изпраща от вашия господар, преди да пристъпите към война, един съвършено верен и съвършено разумен мъж, който да прегледа всички оръжия, коне и вещи, необходими за сражение; и онзи, у когото се окажат немърливо приготвени се наказвал със смърт.” Това преглеждане е ставало въз основа на данните в изложените инвентарни надписи.
Инвентарните надписи са важни и в друго едно отношение. Те съобщават различни военни прабългарски чинове, които, ако и да не знаем точното им значение, увеличават нашите знания за прабългарския език.
Един от по-дългите инвентарни надписи, издълбан върху четвъртит блок, е намерен в с. Мадара, гдето е бил вграден вторично в съборената сега турска джамия, днес в музея при Мадарския конник.
В превод гласи:
„ + Юк боилът има 26 ризници,
ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17,
юк багаинът 22, бири багаинът 22.”
Кръстният знак, с който започва надписът и за който ще говорим при строителните надписи, показва, че се касае за официален документ. На първо място в списъка е даден юк боилът, който като боил е заемал по-висока служба.
Обаче какво положение е имал в общата стълбица на чиновете, не може да се каже. За първата част на сложната титла са изказани различни предположения като, че тя е равна на тюркското уч „връх”, „външен” или на йук „товар”.
Във всеки случай юк показва службата, която боилът е заемал. Обстоятелството, че той е принадлежал към съсловието на боилите и че неговият брой на ризниците е най-голям и най-сетне, че стои на първо място, говори, че той е бил най-висшият чин измежду споменатите в надписа.
По всяка вероятност количеството на ризниците и шлемовете, които са били поверени на всеки военен чин, е зависело от важността на укрепеното място и от броя на останалите началници.
Втората сложна титла ичиргу багаин означава буквално „вътрешен багаин”. Както съсловната титла багаин, която е идвала след боилите, което се посочи вече по-горе, така и броят на ризниците, който е най-малък от всички споменати в надписа, показва, че ичиргу багаинът е бил не само по-нисш чин от юк боила, но и от останалите чинове. Думата ичиргу „вътрешен” сочи може би, че той е бил вътрешен на юк боила, т. е. негов адютант или помощник.
Трудно е да се установи значението на титлата зиткомир. Отсъствието на всякаква съсловна титла и малкият брой ризници свидетелствуват за неговия нисш чин, може би най-нисшият в надписа. Споменаването му след юк боила и ичиргу багаина означава може би, че и той се е числял към лицата, придадени в помощ на юк боила.
Както бири, така и бори могат да се свържат с тюркската дума за вълк bri, при което бири и бори представят опити да се предаде на гръцки --. Названието „вълк”, ако наистина това означава бири, не стои изолирано в тюркските знатни титли. Ето що съобщава един китайски извор за тюрките:„Според тяхното предание тюрките вярвали,. че предците им произхождат от вълчица. На върха на тяхните знамена са поставяли златна вълча глава. Тяхните гвардейски офицери се наричали фу-ли (т. е. бьори).”
В един много повреден инвентарен надпис, поради което само се споменава тук, намерен в местността Соук пунар при т. нар. Деведжийолу в землището на с. Длъжко, Шуменско, се чете думата барс като начало на някаква сложна титла. В старотюркските рунни надписи от Орхон се среща титлата барс бег. Думата барс означава на тюркски „тигър”, „рис”. Това дава основание да се приеме, че бири в разглеждания надпис ще да означава вълк.
Вторият инвентарен надпис е издълбан върху мраморна колона със запазен профил и с издълбан улей. Намерен е в местността Селище при Преслав, където е бил преупотребен в църква № 4, сега в музея в Преслав. И той ще произхожда от околността на града. В превод гласи:
„Сетит багаинът има в при-
тежание всичко 83 ризници
и всичко 70 шлема.”
Сложната титла сетит багаин, която се среща само тук, също не е известно нито какво означава, нито какъв чин. От особено големия брой ризници и шлемове в сравнение с други инвентарни надписи може да се заключи, че сетит багаинът е бил висок военен чин или че той е бил началник на голям брой войници във важно укрепено място.
Третият цялостен надпис, издълбан също на мраморна колона, е намерен в гробищата Салмуш при с. Шабла, сега в Археологическия музей в София. Издаден е за пръв път от К.. Шкорпил (АЕМ XVII, 1894, 208), а по-сетне и от други. В превод той гласи:
„Багатур багаинът има
ризници всичко 53 и
шлемове 45.”
В началото на надписа е издълбан един прабългарски знак, който има навярно значението на кръстния знак в първия приведен надпис. Началото на сложната титла багатур багаин е думата багатур, която се среща и в руски език под формата богатыр, където тя е от тюркски произход. Тя значи „юнак”, „герой”. Така са били наричани, както изглежда, бойците, отличили се в сражения. Писателят Енодий (около 473—521) в похвалното си слово за готския крал Теодерих (454—526) съобщава, че у българите, които са обитавали в 5 в. Панония, „този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у които (т. е. българите) бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята несъмнено за по-благороден онзи, чието оръжие е било повече окървавено в сражение”. Казаното тук е важело сигурно и за по-късните дунавски българи. Надписите, в които се споменава само едно военно лице, се отнасят навярно за малки укрепени пунктове.
От Преслав произхождат още два инвентарни надписа. Първият от тях, издълбан пак на мраморна колона, е много повреден и е имал, както се вижда от запазените думи, важно съдържание и се различава доста от общата схема на инвентарните надписи. Четат се следните отделни думи:
„ . . . . . . . . . . . .
неговите ризници са
. . шлемове два . . .
ризници . . . и . . .
— те имат самари 191,
а ризниците им са 192.”
Първите три реда са съобщавали за личното въоръжение на командуващия чин, който е стоял в началото на надписа, а останалите редове за въоръжението на неговите войници. В предпоследния ред е стояла някаква дума, която е изразявала понятието „конници” или „войници от обоза”. От нея е запазен само гръцкият член.
Вторият надпис е съставен на прабългарски език, написан с гръцки букви. Той е издълбан на гранитна колона с профил в горния край и е намерен в местността Бял бряг при Преслав, сега в музея на Преслав. Тук даваме неговата транскрипция с латиница:
zitko (i) itzirg-
u bule hum-
shi kpe yne' t-
ulshi fm' estro-
5 gin kpe ykz' t-
ulshi ond' turt-
una pila zopan
estrgin kpe k'
tulshi m' alhasi
10 kpe a' hlubrin a'.
Ив. Венедиков (ИАИ, XV, 1946, 146—160), който пръв издаде надписа, го тълкува сполучливо, както следва:
„Зитко ичиргу боил (има)
меки ризници 455, шлемо-
ве 540, люспести ризни-
ци 427, шлемове 854,
жупанът заедно с хора-
та си (?) има: люспести
ризници 30, шлемове 40,
верижни ризници 1, шлем 1.”
Езиковото тълкуване на прабългарския текст още не е направено. Какво значи зитко в началото на надписа и в каква фонетична и морфологична форма стои ичиргу буле, както гласи в надписа, остават засега неизяснени.
Точното значение на „туртуна пиле зопан” в 6—7 ред в оригиналния текст е също така неясно. В превода е даденоо само неговото предполагаемо значение.
По-добре стои положението с тълкуването на названията на отделните видове въоръжение. Ив. Венедиков прие правилно, че кюпе означава ризница и го свърза сполучливо с чувашкото кибе „дреха”, татарското кьобе „ризница” и куманското хуба или кьобе със същото значение. Тук принадлежат вероятно къснолатинските zaba и zupa и нашето джубе от турски произход.
Определението хумши на кюпе Венедиков свърза добре с руската дума юмшак или юшман, която означава верижна ризница и може да се сравни с тюркското yumaq „мек”. Съгласно българския фонетичен закон за преминаване на j- (= y-) в началото на думите в s- думата би трябвало да гласи * sumi: x- вм. с- или ш- представя може би българско фонетично явление (дисимилация?).
За хлубрин Венедиков предполага, че означава особен вид шлем. Най-сетне същият учен свърза думата туртуна с чувашката дума турду „племе”, „семейство”, което е много вероятно. Това тълкуване става още по-вероятно, ако се вземе под внимание, че зопан, т. е. жупан е бил глава на една жупа. Може би тук става дума за помощен славянски отред.
Този надпис е единственият, засега изцяло запазен паметник на прабългарски език, който дава известна представа за езика на прабългарите, ако и да не е всичко изяснено. Затова френският турколог Ж. Дени се изрази за езика на надписа така: „Човек се пита дори за момент, дали не се касае за някакъв неизвестен език, изпъстрен с тюркски технически изрази.”
До нас е достигнал още един инвентарен надпис на прабългарски език с гръцки букви. За съжаление той представя само откъслек. Издълбан е на мраморна колона и е намерен в развалините на малка църква при с. Цар Крум, сега в музея на Преслав. И той е издаден най-напред от Ив. Венедиков. Транскрибиран с латиница, надписът гласи:
. . . . ORI . . .
. . . . OKATU . . .
. . . . xd' kane . . .
. . . . N kupesi ps' . . .
5 . . . . ZI kupesi pg' . . .
. . . . OSH kupesi pe' . . .
Запазените в първите два реда букви могат да се допълнят като гръцки думи, напр. във втория ред l]ori[kia], т. е. ризници. Ако тези два реда са били наистина на гръцки език, то надписът е бил двуезичен: на гръцки и прабългарски. Запазената в третия ред дума кане е форма от владетелската титла кан с притежателния суфикс -е за думи, завършващи на съгласна. В останалите редове думата купеси е друга форма на кюпе в първия надпис, и то с тюркския посесивен суфикс -си за думи, завършващи на гласна. Следователно пред купе и съответното прилагателно е стояла дума, означаваща някакъв военен чин. За редуването на -ю- с -у- в кюпе — купе.
Редактирано от mihailo на 23.06.07 12:11.
|
Re:Истината во кратце ... [re: Ziezi]
