ЗА РАЗМИСЪЛ НА ДР. ТОДАР ЖИВКОВ / Наука / Хуманитарни науки / История

ХРИСТИЯНСКОТО ИЗКУСТВО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

д-р Ралица ЛОЗАНОВА

Икона на Св. Теодор, края на IX в., Велики Преслав
Изложбата "Християнското изкуство по българските земи" бе открита на 10. X. в Кралския музей за изкуство и история "Сенкантенер" в Брюксел след редакция върху наименованието от белгийска страна като "Икони и ръкописи от България". Музеят даваше допълнителен престиж на събитието, тъй като е един от най-големите в Европа и е известен със своята колекция от антично и източно изкуство. Mножество бяха суперлативите в медиите под формата на пространни, коментарни статии в най-престижните издания, репортажи в телевизионни предавания и новини и пр.

Изложбата имаше за цел не само да представи отделни части от българската култура, но и да отправи послание към западноевропейската аудитория. Те могат да бъдат обобщени до следните пет:

Първо, което за голяма част от белгийската публика беше наистина изненадващо, е, че Християнството още от самото си зараждане е оставило следи по българските земи. Официалното му приемане през 864 не само е най-важният духовен избор на българската култура, но той е предопределен от установеното вече присъствие на същото на Балканите. Потвърждение за това са включените в изложбата предмети от периода II-VI в. сл. Хр.

Второ, България се явява не само приемник на Християнството и то като официална религия, а играе една от най-активните роли в утвърждаването му в Европа. България е изпълнила и апостолската мисия на разпространение сред останалите славянски народи. Приемането на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици, които превеждат на български език Библията и литургичните книги от Цар Борис I дарява възможността на тези народи да се молят и славят Бога на собствения си език.

Дарохранителница, 1626 г., Чипровци
Трето, изложбата представя православното изкуство в границите и на собствената му сакралност, по отношения на които националните граници губят смисъл. От такава гледна точка тя може да се разглежда като реплика на съвременните опити, включително и кървави, за политизация на вярата и историята. Представените експонати носят информация за живота в големите градски и манастирски центрове, някои от които днес се намират на други държавни територии. Неслучайно в науката се използва терминът славяно-византийски културен кръг, тъй като днес е невъзможно, а и ненужно да се доказва чий национален гений е сътворил дадено произведение на църковното изкуство - български, гръцки или сръбски. Но това, което без съмнение ги обединява, е принадлежността им към Православието.

Четвърто, свързано не конкретно с българската култура, а с целия православен свят. Православното църковно изкуство не може да бъде разбрано в съвременния, наложен от светското изкуство ключ, защото представените експонати са предназначени не толкова за естетическа наслада, колкото за духовно спасение.

Пето, експозицията има за цел да покаже официалната линия на Християнството в България, а това става важно още повече на фона на мощните алтернативни движения през Средновековието, най-популярното, от които несъмнено е богомилството.

"Християнското изкуство по българските земи" обхваща около 120 разнообразни по своя характер и функция произведения на църковното изкуство: икони, църковна утвар, литургични тъкани и ръкописи, в основната си част собственост на Националния исторически музей в София.

Обков на черепа на Св. Дионисий I, патриарх на Константинопол, Козиница, 1788
Иконата е едно от ключовите понятия на православния светоглед и основна част от православната традиция. В този раздел са представени 17 експоната. Изложен е оригиналът на уникалната керамична икона на Св. Теодор (IХ-Х), която е най-добрият пример на това изкуство в света. Включени са 11 икони върху дърво, между тях особено внимание заслужават двете големи двустранни литийни от ХIV век (за съжаление организаторите от белгийска страна така и не можаха да оценят какво означава това понятие и те бяха експонирани като традиционно едностранно изображение). Особено внимание представлява и иконата на светец архиерей от ХIII-ХIV в. с рядко срещания за православния свят релефен фон. Седемнайсетият век е представен с няколко икони с много високи естетически качества, сред най-добрите в България, изпълнени в традицията на критската школа. Включени са и три други от ХIХ в. като илюстрация на последната фаза на иконописта във византийската традиция.

В православния свят кръглата скулптура е рядко срещана и в повечето случаи е свързана с античната традиция. За разлика от нея декоративната пластика е неразделна част от архитектурната украса. През късно средновековния и особено поствизантийския период изключителен разцвет добива дърворезбата. В раздела "Каменна пластика и дърворезба" са представени и пластики, и архитектурни елементи от камък от II до ХIV в., дърворезбени олтарни двери и църковни врати (ХIV-ХVII в.). Особен интерес представлява уникалната по своята иконография врата от църквата "Св. Никола Болнички" в Охрид от ХIV в.

Най-богато застъпен е разделът "Църковна утвар", в който са изложени близо 50 експоната, датиращи от IV до ХIХ в. Представените в изложбата метални предмети са свързани с различни аспекти на религиозната практика и църковния живот. Някои то тях са изработени от бронз, но в основната си част са произведения на златарското изкуство. За първи път се показва една от най-ранните, запазени в Европа камбани - тази на деспот Алексий Слав от началото на ХIII в., открита край базиликата "Св. Никола" над Мелник. В Брюксел са и едни от най-известните произведения на средновековното златарство в Европа, намерени в българските столици Плиска и Преслав. Златарството от османския период е представено с някои от най-високите образци, като особено внимание заслужават дарохранителницата от манастира Дечани, дискосът от Чипровци, уникалните по своята изработка и естетическо внушение два реликвария, представляващи обков на череп на Св. Дионисий I, патриарх Константинополски, и на Св. Матрона Константинополска.

Четвероевангелие от XVI в.
Литургичните тъкани са задължителен елемент от православното богослужение. През Средновековието тяхната цена е била равна на тази на златото. В изложбата са включени три плащаници от ХIII-ХIV в., изработени в най-добрите константинополски ателиета и дарени на българската църква в Охрид. Представена е и плащаница, изработена във Виена от една от най-известните майсторки от ХVIII в., работила заедно с Христофор Жефарович. За да добие западният зрител по пълна представа за православното богослужение, е изложено цялостно архиерейско одеяние, като някои от неговите елементи са принадлежали на значими фигури от българската църковна история. Такива са например короната на Охридските архиепископи и омофорът на oхридския архиепископ Синесий.

Неразделна част от православното богослужение и централен негов символ е kнигата. В раздела "Ръкописи" са включени трийсет Четвероевангелия от ХIII-ХVII в., собственост на Народната Библиотека в София, богато украсени с миниатюри и заставки. Сред тях е и известното Добрейшово евангелие.

Поради специфичните комуникативни особености на музейното пространство трудно може адекватно да бъде представен, може би най-важният елемент от изкуството в православната църква - стенописът. Срещата с него може да се установи само в обратен маршрут на пътуването на западноевропейския зрител-ценител от Брюксел към Балканите. Надяваме се, че изложбата, която сме представили ще бъде сериозен мотив за това.