|
Просто попитах музейните работници за историята на предметите и я научих.
Предполагам всеки по любезен посетител може да чуе това обяснение, стига да попита кротко и благо, а не като генсек къмто трудоваци.
Забележи, НИМ е създаден много късно, някъде около 1300г. България. Преди това предметите са се водели като секретен фонд към Археологическия институт с музей, който пък ги наследява от по-стария Археологически музей.
А там идват събрани от Македония и Беломорска Тракия. Нали не смяташ, че ромеите доброволно са ни изпратили главата на техния патриарх и въпросните патриаршески сборници?
Филов е издаван многократно в чужбина и без всякаква връзка с политическата му кариера, която започва много след като е станал утвърден учен. От посочената библиография се вижда какъв характер имат изследванията му. Това е съкратена версия на неговите произведения, в пълната има около 150.
Биография
Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа мъжка гимназия в София (1900 г.). Следва с българска държавна стипендия класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). След 1906 г. работи в Народния археологически музей в София, специализира археология и нумизматика в Бон, Париж и Рим (1907-1909 г.).
Богдан Филов поставя началото на археологическите разкопки в Хисаря през 1909 г. От 1910 г. до 1920 г. е първият българин - директор на Народния музей. Провежда първите археологически проучвания на античния град Кабиле през 1912 г. По време на войните 1912—1918 г. Богдан Филов предприема три научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония, спасява и разкрива паметници на културата [1], води дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата.[2]
От 1914 г. Богдан Филов е избран за хонорован доцент, а от 1920 г. - за редовен професор по археология в Софийския университет, където преподава до 1941 г. Основател и пръв директор на Българския археологически институт в София, (1920-1940 г.) Той проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). През 1929 г. е избран за действителен-член на БАН, т.е., академик, а през 1937 г. - и за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до септ. 1944 г.
През 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от февруари 1940 г., с указ на Царя - оглавява Министерския съвет. На 1 март 1941 г. той подписва във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт (Берлинския пакт). Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща на България. На 12 декември 1941 г. ръководеното от него правителство обявява "символична война" на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от НС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Богдан Филов е регент почти до Девето-септемврийския преврат - когато на 7 септември 1944 г. подава оставка. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Екзекутиран е заедно с другите регенти и министри от периода 1940-1944 на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото му имущество е конфискувано от "народната власт".
Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд през 1996.
Семейство
През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Василева Петева–Филова (1900-1980), генералска дъщеря, занимаваща се активно с българска етнография.
Библиография
Bogdan Dimitrov Filov, Die Legionen der Provinz Moesia von Augustus bis auf Diocletian (Klio-Beiheft 6), Leipzig 1906; (Aalen 1963 2)
Bogdan Filov, Erosstatue aus Nicopolis ad Istrum, Berlin 1910
Богдан Филов, Антични паметници в Народния музей, 1912
Богдан Филов, Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България, 1912
Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“, София 1913
Богдан Филов, Римското съкровище от Николаево, – ИБАД ІV, С. 1914, 1-48.
Bogdan Filov, Early Bulgarian Аrt, Berne (P. Haupt) 1919
Bogdan Filov, L'ancien art bulgare (Librairie F. Alcan), Paris 1922
Богдан Д. Филов, Старобьлгарското изкуство, С. 1924; 1993(пре-издание)
Bogdan D. Filow, L'art antique en Bulgarie, Sofia 1925
Bogdan Filov, Les miniatures de la Chronique de Manassès à la Bibliothèque du Vatican (Cod. vat. slav. II) par Bogdan D. Filow, traduit sur le manuscrit bulgare par Tatiana E. Kirkova; avec 40 planches en phototypie et 4 planches en couleurs (Musée National Bulgare), Sofia 1927
Богдан Филов, Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската бибилотека, С. 1927
Богдан Филов, Старобългарска църковна архитектура, 1930
Bogdan Filov, Grabhügelfunde aus Duvanlii in Südbulgarien, Berlin 1930
Богдан Филов, Римското владичество в България, 1931
Богдан Филов, Първите десетилетия на съвременното българско изкуство, С. 1932
Bogdan Filov, Geschichte der altbulgarischen Kunst bis zur Eroberung des bulgarischen Reiches durch die Türken, W. de Gruyter & co, Berlin - Leipzig 1932
Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско. При сътрудничеството на Иван Велков и Васил Миков, С. 1932
Богдан Филов, Кръглата Преславска църква и нейните предшественици, С. 1933
Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги", С. 1933
Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра, С. 1934
Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско, 1934
Богдан Филов, Куполните гробници при Мезек, 1937
Bogdan Filov, The Beehive Tombs of Mezek – Antiquity XI, Oxford 1937, 300-305.
Bogdan Filov, Bulgariens Weg. Die Außenpolitik der bulgarischen Regierung. Bulgariens Beitrag zur Errichtung der neuen Ordnung (Hofdruckerei), Sofia 1942
Богдан Филов, Идеите и делата на днешния безпартиен режим С. 1942
Богдан Филов, Дневник /под общата редакция на Илчо Димитров/ (Изд-во на Отечествения фронт), С. 1986; 1990
Богдан Филов, Пътувания из Тракия, Родопите и Македония - 1912-1916 /съставител Петър Петров (Унив. Изд-во «Св. Климент Охридски»), С. 1993
Богдан Филов, Софийската църква "Св. Георги" / Софийската църква "Св. София", С. 2005.
|
Re: Айде още веднъж, [re: ДeдoBиToдЪp]
