В действителност Съветската армия не е била готова нито за нападателна война нито за отбранителна и това ясно личи от събията през лятото на 1941ва. Танковете и самолетите са нямали радиовръзка едни с други и с щабът и практически са били слепи. Съветските бронетанкови съединения тръгнали срещу нападащият с огромна за времето си скорост от порядъка на 80 километра на ден германски Вермахт през юли 1941ва година подчертавам от подходящи изходни позиции на фланговете във вътрешността далеч от фронтовият хаос са били разбити от немскофашистките бронетанкови съединения впоследствие. Това много точно и ясно показва, че руснаците не са били готови и за нападателна война освен за отбранителна такава. Следователно напълно се изключва отдавна коментираният от написаното в книгата на Виктор Суворов "Денят М" тезис, че ако СА ударят първи са щели да пометат German Wehrmacht. Съветското ръководство може и да е имало такива намерения но резултат от такава операция би бил пълен провал. Централизацията е била на много ниско равнище и се повишава на необходимото ниво чак през 1943та година главно благодарени подобрената работа на щабовете и новата свързочна техника. Една от причините за руският успех на Курската дъга са били доставените американски радиостанции за танковете и пехотата, които са изиграли много голяма роля за управлението и координацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите