Германия така и не е могла да създаде сериозен стратегически бомбардировач в хиляди бройки, който да съсипе и унищожи руските заводи бълващи десетки хиляди танкове зад Урал. Най-сериозният им бомбардировач строен по най-съвременната за времето си немска технология е реактивният Ju-287. В моторния сектор на фирмата разработваща този самолет се работи усилено по свръхмощен за времето си турбореактивен двигател Jummo-012 с фантастична тяга ~ 2900 kgf(28,4KN). Този двигател е предназначен за серийните Ju-287 но до появата му опитите се провеждат с наличните двигатели Jummo-004. На първия прототип са инсталирани четири такива двигателя със сумарна тяга около 44 KN(4500 kgf), на вторият прототип двигателите са увеличени на цели шест но от по-леките BMW-003. Този самолет е уникален за времето си и с отрицателната си стреловидност от минус 20 градуса. Първият прототип предназначен за проверка на концепцията е сглобен от детайли на други самолети като единствено крилото е негово. Примерно тялото е на бомбардировача Хейнкел-177, опашните плоскости на бомбардирочава Юнкерс-188, а колесникът който за пестене на време е направен неприбираем е взет от принудително кацнал американски Либерейтър Б-24. Цялата тази купчина от сравнително удачно сглобени самолетни детайли получила обозначението Ju-287 V-1 лети и то добре. На базата на изпитанията е построен втори прототип V-2, който този път е изцяло произведен в цеховете на Юнкерс. Вторият прототип е с шест двигателя BMW-003 и също лети много успешно. Неговата крейсерска скорост е 650 км/час, таван 11 000 метра, самолета тежи празен ~ 12 тона, има разпереност на крилата 20,10 метра и дължина 18, 34 метра. Въоръжението му е 4х13 мм картечници и 2000 кг бомби. При излитането си прототипите използват и четири спомагателни течнореактивни двигателя Валтер-501, които работят само 40 секунди и всеки дава допълнителна тяга от ~ 11,7 KN(1200 kgf). Серийните самолети се предвиждало да летят със скорост 850 км/час и да носят 4000 кг бомби при далечина на полета от 6500 км достатъчно да достигнат далекоизточните руски заводи и да се върнат успешно. В СССР на базата на пленените прототипи и с участието на голяма група експерти е създаден експериментален бомбардировач ЕФ-131Б-1 с шест двигателя Jumo-004B-2. Изпитанията минават успешно, като самолетът има следните характеристики - разпереност 17,88м, дължина 17,80м, максимална маса 23 тона, максимална скорост 860 км/час, въоръжение 4х13,2мм картечници, 2000 кг бомби, далечина на полета 2100 км.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите