|
В този постинг задаваш едни въпроси, във втория /реплика за Торн /акцентираш върху друг-хронологията
Ще започна с хронологията.
Първият от двамата императори е Ираклий Константин ,син на император Ираклий І /5 10 610-11 02 641 г.г./В историческата литература той е известен като Константин ІІІ.Роден е на 3 май 612 г.от първата съпруга на Ираклий,Евдокия/по Теофан Изповедник/ и на 22 01 613 г.е провъзгласен за съимператор на баща си/по Пасхална хроника/
Според историческите извори Константин ІІІ започва да участва активно в политиката към 626 г.но така както е формулиран въпроса в първия постинг очевидно имаш предвид неговото самостоятелно управление.
То е много кратко.Започва от 11 02 641 г.когато умира баща му и продължава само 103 дни/по патриарх Никифор/т.е. до 29 или 30 май същата 641 г.година,когато Ираклий Константин ІІІ също умира,най-вероятно отровен от втората съпруга на баща му,Мартина,която в случая действува ,както в свой собствен интерес/запазване на личната си власт и титлата августа според завещанието на Ираклий/,така и в интерес на сина си,Ираклеон.
Следователно ако конкретизираме въпросите ти от първия постинг, на първо място ти се интересуваш от "събития" касещи дн.Югозападна България и Македония,които са се случили в периода 11 февруари -29/30 май на 641 г.,когато всъщност е било кратковременното управление на император Константин ІІІ.
Ами нищо особено не се е случило в тези региони по това време.Или поне не се е случило нищо което да е влязло в историческите извори,които за това време и за интересуващите се региони са твърде оскъдни и не дават никаква конкретна информация по интересуващите те въпроси.
До 626 г.тези региони са обект на интензивни нахлувания от страна на славяни идващи от земите на север от Дунав,както и на аварите с неизбежните от това последствия за местното население-предимно траки и всевъзможни етнически субстрати и адстрати в резултат от около 5-те века римско господство в тези региони.
Сиреч около половин век/от 80-те години на 6 век и до 626 г/ населението е било избивано,пленявано и преселвано ,а тези които са оцелявали са живеели в условия на известен политически вакуум,поради тоталното ангажиране на силите на Източноримската империя/Византия/ с продължителната и твърде изтощителна война с Персия между 611-628 г.
Несъмнено голяма част от селищата в регионите са били унищожени и поне според І- та книга за Чудесата на Св.Димитрий Солунски трябва да се предполага, че по-значителен живот е имало само около онези силни крепости в регионите които не са били превзети от авари и славяни/напр.Сердика/.
Очевидно същото положение се запазва и след 626 г.когато най-напред аварите и водените от тях инородни войски/между които и българи/ търпят поражение при обсадата на Константинопол през юли-август на същата
година.
След това Аварския хаганат нализа в дълбока вътрешна криза ,един от изразите на която впрочем е опита на тамошните българи да наложат свой представител за хаган около 630-631 г./по Фредегарий/
Както и да е било,но след 626 г.Аварския хаганат престава да бъде външен основен фактор в историята на регионите от които се интересуваш.
От друга страна изтощената от 17 годишната война с персите Византия,просто не в състояние в периода след 626 г.да провежда целенасочена политика за възстановяване до нормалното равнище от преди половин век на живота в дн.Югозападна България и Македония.
Освен това от 634 г.се появава друг фактор който принуждава империята отново да насочи вниманието си към Мала Азия.Това е арабската експанзия към Малоазийските и Африканските владения на империята,която става особено силна след страхотното поражение при р.Ярмук на виз.армия.
Съвсем естествено именно тази ситуация е отразена в историческите извори от 7-ми и следващите векове.
Те дават много информация са малоазийските и африкански събития за периода от 626 г.и до февруари-май 641 г.,т.е. до самостоятелното управление на Константин ІІІ,към който е насочен интереса ти и нищожна или никаква информация за историята на земите от дн.Югозападна България и Македония.
Ето защо и разполагаемия материал за т.н.исторически анализ и синтез ,към който обикновено се прибягва в подобни случаи е също така нищожен,дори и с привличане възможностите на т.н.помощни ист.дисциплини/археология,нумизматика,сфрагистика и пр./
Щем или не щем трябва да прибягваме до "историческа дедукция" за да получим що-годе някаква представа каква е била историята на тези региони между 626-641 г.г.
Иначе казано не ни остава друга възможност освен да формулираме предположения по въпроса въз основа на оскъдната но все пак много повече информация от периода 80-те години на VІ век-626 г.
Очевидно между 626-641 г.положението се е запазило такова каквото е било за около половин век преди този период- намаляло население,нарушена инфраструктура и полужизненоспособни селищни агломерации ,съществуващи главно около незавзети крепости или в труднодостъпни планински райони.
Възможно е и да е имало перманентен прилив на славянско население от Аварския хаганат предвид неговата вътрешна дестабилизация от 30-те години на VІІ,но поне що се отнася до територията на дн.Македония,както доказва археолога Иван Микулчич/Средновековни градови и тврдини во Македониjа/ тази територия не е била "атрактивна" за славяните поради суровия климат и те са се заселвали за постоянно на юг-в Тесалия и Пелопонес.
Това е което може да се каже по интересуващите те въпроси по време на управлението на император /Ираклий /Константин ІІІ,самостоятелно управлявал между 11 февруари -29/30 май 641 г.
И завършвайки първата част от постинга си се питам -дали всъщност не се интересуващ от управлението на един друг император Константин,който обикновено е наричан в литературата Констанс ІІ ?
Става дума за най-големия от тримата синове на Константин ІІІ,който управлява империята между октомври 641 -15 юли 668 г и е баща на следващия император от който се интересуваш-Константин ІV ?
Ако до тук отговор ти е полезен по-късно ще ти предложа продължение за Константин Четвърти.
|
Re: За сега само за Константин ІІІ [re: koбpaO8]
