|
Думата българин не е турска
Хунско-славянски е нашият произход, а не турко-тюркски
Д-р Ганчо Ценов
Езиковите работи всъщност са причина да се създаде убеждението, че българите са чужд народ, който е дошъл отсетне по тези места. Защитниците на чуждия произход на българите въз основа на чиста дедукция са дошли до заключението, че езикът на старите българи не бил славянски, а турски. Кое е прочее онова, което се счита за неславянско в българския език? Ако съдим по езика, то езикът на старите българи е славянски, понеже до сега не са намерени никакви паметници от друг, неславянски български език. Кои са тогава фактите, на които са се основавали защитниците на чуждия произход на българите, за да извадят заключение, че езикът на българите не е славянски? Тези факти са няколко имена, като: българин, Аспарух, Телерик, Телец, Асен, които са считани за неславянски. И само от тези във висша степен съмнителни факти се създаде учение, че българите не са славяни. А щом не са славяни, нарисува им се неславянска история, титулатура и пр.
По тези работи ние ще си позволим най-напред да забележим следното: Непознатите имена са от едно
време, когато не е имало славянска писменост,
та да може да се види какъв е бил тогава славянският език, дали според тогавашните негови форми тези имена не са произлезли от него. Казва се, че Кирил и Методий превели Свещеното Писание от гръцки на славянски в ІХ век, обаче и от тази епоха нямаме славянски литературни паметници. Най-старият паметник на славянски език е намерен преди няколко години при Охридското езеро надпис на Самуил от Х век. Обаче той се състои само от няколко думи. Всички тези паметници ни описват черковни работи и са повечето превод от гръцки. И думите, които ни дават, са извънредно малко. Можем ли ние сега да кажем, че онова, което не се намира в създадения въз основа на тези паметници речник на старославянски език, не се е намирало изобщо в славянския език и следователно не е славянско? Зер по няколкото откъслека от ХII-то и ХIII-то столетие можем да съдим, какъв е бил славянският език около Рождество Христово и прочее? - Очевидно не.
Не са само имената на българските князе, които се виждат за неславянски. Ние от славянско гледище не разбираме какво означават имената: сърбин, хърватин, чех, венд, русин, рутен, ант, лях и пр. Следва ли сега от това, че сърбите, хърватите, чехите, вендите, русите, рутените, антите, ляхите и пр. не са славяни, защото ние не разбираме, какво означават тези имена по славянски? Това показва по-скоро, че ние много малко знаем за праславянския език, отколкото че тези имена не са славянски.
Тъй че, от казаните имена, съвсем не може да се извади заключение, че българите не са били славяни или че самите имена не са славянски. Най сетне, като не са славянски, трябваше да ни се покаже, какви са: от кой език произлизат. Един език обаче, въз основа на който да се обяснят всички считани за непознати думи, не е намерен. Ето защо обявяват имената за турски. Наивно е да се мисли, че поддръжниците на турския произход на българите са изучили всичко онова, което се намира в европейските езици и, след като не намерили там нищо, са тръгнали да им търсят обяснението в езиците на азиатските народи.
Тук имаме работа с едно предубеждение, на което са се мъчили да дадат реална форма, обаче без система и план. Българите са и фини, и чути, и турци, и татари, и всичко друго, само не европейци и не славяни.
Думата българин била турска дума и означавала: човек, мъж от Волга, Воложанин. Като се каже обаче, че името българин произлиза от собственото име Волга, с това нищо не се доказва за езика на прабългарите, нито пък за значението на думата българин. Турското тук е думата ир или ар, което, съединено с Болга, дало: Болгаир, което пък от сетне станало Болга-р. Тъй че
турското в думата Болгар е само едно р, което не представлява нищо
от себе си. От това прочее излиза, че не е доказан никакъв турцизъм в думата българин.
Същата логика се употребява и когато се потатарчват хуните. Името Атила се обяснява пак от реката Волга. Ориенталските писатели обикновено наричат Волга Athel, Idel, Edel, Etil, татарски Etzel. А в немските народни песни Атила се казва Etzel. Реката Волга се явява прочее, като един вид пенкелер за турската школа, чрез която тя е в състояние да изкара всяка дума за татарска. Атила е татарска дума, която значила Волга-цар; българин е татарска дума, която значила Волга-човек и пр. По такъв начин би могла да се изкара и думата сърбин, хърватин и пр. за турска, защото и за нея би се намерило някъде си нещичко в някой турски език.
Най-сетне самият турски език е фикция, той е несъществуващ, защото е турско-татарски, който ще да е съществувал някога си някъде и ще да се е говорил някак си. Какво означава прочее формулата турско-татарски? Тя означава, че онези, които са я създали, не са имали ясна представа за създадения от тях език, защото езикът е бил или турски, или татарски, или нито едното, нито другото, а не и двете. Тя е мислима формула, която няма никакво значение за науката.
Какво означава тогава думата българин? Онзи, който иска непременното обяснение на думата българин, би трябвало да бъде в състояние да каже, какво значи думата сърбин, хърватин, ант, вент и прочее.
Най-лесно би било обяснението на името българин, ако би го извели от Болгия (Bolgius), име на един келтски войвода, който в III-я век преди Христа бе нахлул в Илирия и Тракия. Обаче от Болг, няма да се получи българи, а би било болгичи или болгиви.
Най-вероятното обяснение на думата болгар засега
е следното. Думата ще да е сложна от бул и гар, защото думата гар се среща като окончание в български фамилни имена. Тъй напр. в третия надпис на Омуртага, който е намерен от Каница в Провадия и се намира в Народния музей, стои, че Омуртаг е бил от рода Чакагар. Окончанието гар тук ни напомня окончанието гур при Утур-гури и Кутур-гури. У-то е станало тъмно, т.е. ъ и, наместо да са писали гър по нямане на буквата ъ в гръцки език, се е писало а.
В петия Омуртагов надпис се споменава фамилията Киригир. Ако сравним Киригир или Киригер с Чакагар, ще дойдем до заключение, че у старите български имена е имало окончание на гар или гир. Тъй че по своето окончание думата българ е българска (хунска, славянска). И първата част на думата - бъл, съществува като дума. Тъй напр.първият хунски цар се е казвал Баламир. Тая дума е сложна от Бала и мир. И думата бала, ще отговаря на славянското бъл. Съединена тая дума с гар, ще даде Бъл-гар. Освен Баламир в историята имаме и име Валамир, името на еди готски княз, на чичата на Теодориха. Баламир и Валамир ще да е една и съща дума, дето веднъж началната буква се е произнасяла като б, друг път като в.
Думите бал и вал съществуват и до днес като именни форми. Един от по-последните готски князе се е казвал Валия - Wallia. Името Въло, Въла, Вело, Вела, са доста разпространени български имена. Също тъй е разпространено и името Бальо. В с.Бойница, Видински окръг, се срещат такива имена доста често. От казаното до тук би могло да се заключи, че името българин си е българско име, на което ние сега не чувствуваме значението, съставено най-вероятно от думите вул или бул и гар или гер.
|
Re: Какво премълчават защитниците на чуждия произход.. [re: »№*ы{}lЏї©®™]
