|
Кой е Ганчо Ценов?
Ганчо Ценов е роден през 1875 г. в с.Бойница, Кулско. Завършва история в Софийския университет. Започва работа в отдел "Култура" на Военното министерство, което го изпраща на специализация в Берлин през 1900 г. Защитава докторска дисертация в Берлинския университет на тема "Произход и история на българския народ". За епохата Ценов е единственият български историк, получил докторат в Берлин. За трудовете си той провежда гигантски изследвания във Ватиканската библиотека. Средства за това осигурява богатата му съпруга. Благодарение на тези усилия през 1910 г. се появява фундаменталният му труд "Произходът на българите и началото на българската държава и църква". Появата на Ценов на сцената на българската историография е посрещната на нож от тогавашният историк Златарски и обкръжението му. Теорията на Ценов противоречала на славянофилската теория за малката българска тюрко-алтайска орда, която дошла по нашите днешни земи през 7 век и се стопила в славянското море. Златарски прави всичко възможно Ценов да не получи катедра в Софийския университет, въпреки че бил единственият българин доктор на науките в Берлинския университет. Ценов е принуден да издава трудовете си на частни начала и да ги разпространява извън академичната среда. След 1944 година името на Ганчо Ценов е напълно забранено за изучаване, а книгите му - инкриминирани. Авторът им е заклеймен като "великобългарски шовинист". През годините, в които е отхвърлен от академичните среди, Ганчо Ценов издава със семейни средства книгите си:
1. "Праотечеството и праезикът на българите", издадена през
1907 г.
2. "Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните", сп."Преглед", кн.4, 1907 г.;
3. "Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните", София, 1908 г.;
4. "Критически разбор на българите", издадена през 1910 г.;
5. Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, София, 1910 г., 472 страници;
6. "Първите религиозни борби в България", София, 1912 г.
7. "Покръстването на българите", 1914 г.;
8. "Хиляда години ли от смъртта на Св.Климент Охридски", София, 1914 г.;
9. "Кой е Климент Охридски?", София, 1915 г.;
10. "Произходът на хуните", София, 1915 г., 48 страници;
11. "Русия и завоевателните стремежи на сърбите", София, 1915 г.;
12. "Препирните за народността на българите. В що се състоят и защо се водят", София, 1936 г.;
13. "Кроватова България и покръстването на българите", София, 1937 г., 144 страници;
14. "Народността на старите македонци", София, 1938 г.;
15. "Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава", София, 1938 г., 53 страници;
16. "Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство", София, 1940 г., 102 страници.
|
Re: Какво премълчават защитниците на чуждия произход.. [re: »№*ы{}lЏї©®™]
