Бях писал, че не ми е ясно откъде излиза, че княз Лаборец има нещо общо с българите. Е, вчера ми се поизясни. Успях да хвърля един поглед на “Политическо и административно устройство на България през IX и X век “ на Иван Венедиков.

Ето какво казва той.

Първо:

Според “Gesta hungarorum” когато маджарите превзели Хунг /Ужгород/ - крепостта на Лоборчи/Loborcy/, то жителите там им казали, че те са “хора на Салан”/Salanus/. А както ще пиша по- нататък Салан е българският владетел на областта между Тиса и Дунав /включително на красивите унгарски градове Пеща, Солнок/Солниград/, Естергом/Острихолм/, Тисаалпар /Алпар/ и е внук на “великия кеан” /Keanus magnus/ който е завладял тези земи /т.е. Крум или Омуртаг/ и чичо на настоящия “велик кеан” /вероятно Симеон или Петър/. Следователно Лоборчи е подчинен на Салан.

Второ:

Според същия извор Лоборчи е “comes”. Това по принцип би могло да се свърже с “комит”, произхода на думата е един и същ, но по принцип значи граф, т.е. някакъв благородник, управител на област. Т.е. и превода с княз на съвременните езици не е неправилен, но би следвало да се избягва поради нееднозначността на титлата.
Но сега интересното. На неговия език името “лоборчи” /Loborcy/ означавало дука.
Единствената сходна титла, която ни е известна е “колобър” и лично на мен тази хипотеза ми изглежда много вероятна.

Следователно се получава, че крепостта Хунг с областта и се е управлявала от някакъв български колобър, подчинен на Салан.