|
В края на опустошителната българо-унгарска война от 894 -896 Симеон предприел решителни мерки срещу нашествениците. По точно заедно с печенегите нахлул в Ателкузу /територията, която тогава обитавали маджарите, предположително между Днестър и Днепър/ докато основната част от унгарците били на поход и им устроили истински геноцид. Оцелялите бягайки в ужас от печенегите /явно от българите не са се страхували особено/ преминали Карпатите в търсене на нова родина, под предводителството на вожда си Алмуш.
тази карта не показва владенията на Салан между Тиса и Дунав
Преминали ги доста на север и влезли във владенията на княз Лаборец, когото някои български историци изкарват български комит с име Лоборчи. Аз досега някакви основания за това не съм открил, сега живущите там западни украинци твърдят, че си е бил независим княз, при това на племето "бели хървати" и е граничил на юг с България, на запад с Моравия. Както и да е, това сега е Закарпатска Украина, а главният и град Ужгород е бил крепостта на Лаборец.
Съпротивата на княза била кратка. Той бил разгромен от маджарите, които превзели Ужгород известен и с името /Х/унг или Хунгвар. Князът се измъкнал от обсадата с част от дружината си и се насочил към крепостта Земун в днешна Словакия /май/, но бил застигнат на брега на река Свиржава, разбит, заловен и обесен. А реката нарекли на негово име - Лаборец.
Унгарците явно счели победата за значителна. Принесли жертви на боговете, четири дена пирували. После Алмуш провъзгласил сина си Арпад за владетел, всички му принесли клетва за вярност.
Легенды расскажут, как после трехдневного боя князь Лаборец вырвется из окружения, чтобы тайно соединиться с земплинским дукой, но дойдет с дружиной только до реки Свиржавы, где налетят превосходящие числом завоеватели, и примет князь неравный бой, и схватят его раненого, и в ярости от его мужества повесят Лаборца здесь же, и получит река с тех пор его имя.
Очевидно же, не рядовой была эта победа для венгерского вождя, если вошла она в летопись, и сам летописец упоминанием о пышных торжествах победителей воздал дань мужеству защитников Ужгородской крепости: «Князь Алмуш и его люди, войдя в крепость Гунг, богам бессмертным принесли большие жертвы и пиршествовали 4 дня. На четвертый же день князь Алмуш, посоветовавшись и приняв присягу от всех своих, поставил сына своего Арпада еще при жизни своей князем и повелителем. И стал называться Арпад на языке иноверцев князем Гунгарии...».
А сега интересното. Според една легенда, която обаче не си посочва източника Алмуш бил ритуално убит като му изпили кръвта. Някъде четох, че се самоубил.
According to the legend, the Magyar chieftans met along the Tisza river at Opusztaszer, and ritually murdered Almus - the father of Arpad. Then they drank his blood and his son was left to lead them as they marched to victory, subjugating the Slavs and Turks which were there before them. Their chieftans (zhupans) and tribal leaders (voivods) led the swift attacks and in one short year settled the Anfold and Transdanubia for their own.
Както и да е, Арпад се изправил пред владенията на българските управители на Трансилвания.
|
Лаборец [re: thorn]
