и това е, което се опитвам да ти обясня.
За мен описаните от теб семейно-битови сцени са не само неприемливи, те си остават най-вече неразбираеми. Нито пък успявам да си обясня защо мислиш, че аз трябва да съм изключението от твоето правило, не е ли възможно също и това, което ни предлагаш като реалната ситуация на двойките и съпружеския живот в България да е именно един от екстремните полюси на една средностатистическа реланост, която вероятно е толкова близка до моята гледна точка, колкото и от твоята, но в различни посоки ?
И аз мога спокойно да се огледам в образа на лъвицата с пазарска чанта - понеже нямам вълшебна торбичка, от която да вадя директно готовите ястия съм принудена сама да пълня хладилника си и не виждам в това никаква негативна натовареност в стил изоставане или поне липса на прогрес. Докато не бъдат открити хапчета, заместващи храненето, мъкненето на плячка, била тя от гората или от супермаркета, ще си остане основна и важна характеристика на всеки човек, независимо от броя на хромозомите, чиито носител е. Силно се съмнявам, че няма дори един единствен мъж в България, който да не носи пазарски чанти и винаги да разчита на нежната си половинка за това.
Що се отнася до биенето/удрянето, изобщо няма да дискутирам въпроса, дори само защото ми е напълно 4ужд и неразбираем. Искам само да се спра на 4исто "мъжкия" елемент на подобен разговор, а именно изконния мъжки навик един лъв да се хвали пред други лъвове вярвайки, че това е най-доброто доказателство за неговата мъжественост и сила. И всичко това много сериозно до момента, в който лъвицата не дойде да го прибере вече леко °развеселен° от кръчмата и то с точилката в ръка.
И за да приклю4а този разговор с малко по-весела нотка в него, а и за да ти дам нагледно едно доказателство за предните ми думи, ще ти разкажа нещо много интересно, случило ми се вчера. При събиране в дома на мои познати, попаднах на приятел, който не бях виждала от години. И разбира се както винаги, когато компанията е добра, виното отлично, а разговорът стимулиран от интелигентни събеседници, мозъците се развихриха, а устите не закъсняха да ги последват предавайки с думи роденото в тях. И какво бе учудването ми след около час дискисии на всякакви теми да получа ах колко романтично предложение от моя приятел да стана неговата 3та съпруга, мъжката полигамия бидейки разрешена в Камерун, от където е той. И в комплект с високата чест да бъда последната избранница получих уверението, че ще разполагам със собствен кът в женската стая, както и с честта да бъда "посещавана" много по-често от останалите 2 мои "колежки". А единственото, което се изискваше от мен е да съм послушна и вярна съпруга, да не се оплаквам и да се разбирам с другите му жени, както и да обичам като мои децата, който са от тях. И цялият този разговор проведен изклю4ително сериозно и искрено до момента, в който неговата лъвица му се обади и с много малко покорен тон му нареди да хуква да я чака на гарата, защото имала 2 чанти багаж. А той милия не само, че не изръмжа както би трябвало да се очаква от толкова полигамен и мачо лъв като него, но дори ме помоли да замълча, че ако тя чуела женски глас той щял да има проблеми...
Ако ти разказах всичко това, то е само за да ти покажа, че лъвът май е лъв докато е в кръчмата с други лъвове, но кой наистина командва в къщи е малко по различно в действителност.
|