Но изглежда по близка до реалността е версията, лансирана навремето, че всъщност Сталин като че ли я е застрелял ЛИЧНО. В пристъп на параноичен страх и бяс - при това, май без да знае по кого стреля....
......
Има и други версии и свидетелства за тази семейна трагедия
Ето един разговор на генерал Джуга със Сталин
( .попадна ми във връзка с Молотов и осъждането на жена
му за приятелствотои с Голда меир,
посланик на Израел в Москва ...):
"...............
-Знаеш ли, до сега не мога да дойда на себе си от предателството на жена си, как можа да "стреля" в гърба ми.
- Разбира се, много жалко , че Василий и Светлана останаха сираци,-отбелязва Джуга
-какво децата, - с горчивина казва Сталин , -тя никога не се занимаваше с тях, даже в детската градина ги водих аз, не е удивително, че я забравиха на третия ден.
Но на мен, с тази постъпка, ми осакати за цял живот.
Аз я обичах...-с тъга добавя Сталин,-
а тя се оказа в лагера на враговете ми.
Спавяйки се с вълнението, предизвикано от неприятните спомени, Сталин продължава:
- Аз отдавна забелязах в жена си някакво отчуждение, но зает до гуша с работа, даже и за сън не ми оставаше време, не придавах на това особено значение и никак не мислех, че ми е чужда по политическите си възгледи.
А всичко започна от това, че през 1927 г. тя изведнъж отиде на погребението на известния трокист Йофе, на което се бяха събрали цялата опортюнистическа и антисъветска бандичка начело с
Троцки , Каменев и Зиновиев.
На това погребение Зиновиев се осмели публично да полива с мръсотия нейния мъж( т.е. Сталин-тулса), а Надя, която единствена от жените на членовете на политбюро беше на погребението стоеше и слушаше спокойно.
Поне да си беше отишла ли, какво ли....
Ама не.Стоя до края и всичко отгоре отиде на панихидата след погребението, където ругатните продължили...
Естествено, че след като се върна аз и казах, че подобно поведение на жената на генерален секретар е недопустимо.
Разказвам се, че го направих излишно рязко.
Тогава аз не знаеш за душевното заболяване на жена ми
и всичките и недостойни постъпки си обяснявах с лош и своенравен характер, а също и с разликата в годините и интересите ни.
От този момент нещо в отношенията ни безвъзвратно се разстрои.
Караници в семейството и преди имаше, но такава, каквато се случи преди смъртта на Надя през 1932 никога не е имало.
На моята рязкост тя се затвори в спалнята си.
Аз прекарах нощта в кабинета си.
Сутринта намериха жена ми, самоубила се с малкия и браунинг, който без да знам и беше подарил брат и Павел.
Намерил и той, какво да и подари.
-Добре, че бидейки психически болна,не е стреляля във вас.
Казват, че се случва,-проговаря Джуга.
-Мисля си, че по-добре беше да бе стреляла в мен.-въздъхва Сталин-
щеше да ми е по-лесно"
|