НА БЪЛГАРИТЕ ИМ ЛИПСВА НАРОДНОСТЕН ДУХ, ТЕ СА ЕГОИСТИЧНИ ИНДИВИДУАЛИСТИ И НИКАКВА ОБЩОНАЦИОНАЛНА ИДЕЯ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ГИ ВЪОДУШЕВИ.

Знаеш ли, като го говориш това се сещам нещо. В Щатите има едно предаване, Полицейски камери, нещо като Риалити ТВ, но са само полицейски видео архиви.
Та в един епизод дават как някакъв въоръжен нарко пласьор открадва мотоциклет и тръгва да бяга с него от полицията. Преследва го цяла полицейска колона близо час в най-натоварено движение. Той минава на червено, между колите, между хората по тротоара... страшна работа. В един момент, обаче, бензинът му започва да свършва и моторът забави и аха-аха да спре. Наколо по тротоарите всички хора стоят и гледат. Около една минута той се опитва да запали, а те продължават да го гледат и нищо не правят. В тоя момент един мъж го приближи отстрани и го блъсна от мотора. А останалите сякаш това са чакали - всички хукнаха към него, скочиха му отгоре, ритаха го и накрая го вързаха с колан.
Като го гледах това, тия американци ми заприличаха точно на глутница кучета - едно да се престраши да ти налети и останалите веднага след него.

Това не е "стаден" инстинкт. Това е инстинкт на глутницата. Не сляпо да се подчиняваш на масата, а да се слееш с масата за постигането на една обща цел. Първото ние може би го имаме, но второто със сигурност ни липсва.
Знам, че примерът може да ти изглежда глупав, но всъщност това е показател за народопсихологията.
Защото един егоистичен индивидуалист никога няма да се изложи на опасността да бъде застрелян, в опит да съдейства на полицията. Затова и такива неща не се случват у нас.

А за народностния дух... случайните българи, които съм срещал в САЩ, сякаш се притесняваха, че ме срещат. Все едно ще им искам пари или да спя у тях. Като ги заговориш, те ти отговарят едносрично, някак неохотно и гледат по-бързичко да се махнат. Би било смешно ако не беше толкова тъжно.
Зная, че някои тук ще възразят. Да, в Ню Йорк, в Чикаго, там където са много българи и някак си живеят в диаспора, хората са много точни. Но на останалите места, където се срещат по-рядко, развиват някакъв ужасен инстинкт на единаци. И това определено не е проява на силен народностен дух, на чувство за принадлежност.
Знаеш ли годишно колко средства идват в България за благотворителност от чужди граждани и организации, и колко от български емигранти и техни сдружения?
А според статистиката в емиграция живеят над 1,000,000 българи. Представяш ли си ако всеки месец отделят по 1 долар за родината си? Та един долар струва пакетче дъвки.

Дайте ми пепел, ще ви дам огън!