това не е подходящото място, но въпросите, които ти повдигаш са донякъде болни за мен, така 4е предпо4етох да ти отговоря тук-и-сега, отколкото да отлагам това за друга тема или друг клуб.

народностният дух и емиграцията. колко тона мастило са похабени за тази тема и колко много неща са казани....и вси4ки те са и верни и грешни, и то4ни и нето4ни....
ти запо4на с една история, позволи и на мен да постъпя по същият на4ин. слу4и ми се преди месец, на излизане от един супермаркет. при преси4ане на улицата, до4ух разговор, които разбрах, но за които ми трябваха поне две секунди, за да реализирам, 4е е на български. и по инстинкт, по навик, а може би и просто от удоволствие, се обърнах за да ги заговоря - двоика мъж и жена, някъде над триисете, но неминали, както казват моряците през ренесанса, фаталната 4ерта от която връщане няма, а именно 40те. в момента в които отворих уста, за да кажа, и аз незнам какво то4но, но във всеки слу4аи твърдо решена да ги поздравя, мъжът запо4на да псува жена си по на4ин, които би накарал и моряк да се из4ерви. не ме разбираи погрешно - не съм от памук и не съм отгледана в стъклена кула, животят ми ми е поднасъл и добри и лоши моменти, но в тази една секунда, защото и цялото деиствие не се прото4и пове4е от няколко мига, се по4уствах отвратена до дъното на душата си. от тях, от българите. и от себе си донякъде. но направих то4но това, което ти описваш - подминах ги. или по то4но казано ги оставих да отминат, а аз си останах по средата на пешеходната пътека с коли, които ми свиреха, защото бе ве4е 4ервено. кажи ми ти какво би направил на мое място ????
а ина4е, слу4аино срещнатите българи, а те не са много, винаги са или искали нещо от мен, или са се оплаквали. опитвала съм се да поддържам контакт с вси4ки, за които съм разбрала 4е са в моя град, и вси4ко, което съм 4ула от тях, са оплаквания или след първите две изре4ения, молба за пари. така 4е днес правя то4но това, което и ти описваш - отговарям едносри4но, неохотно и гледам да се махна възможно наи-бързо. с ясното съзнание, 4е покраи съхото гори и мокрото, или както там беше. единствените две изклиу4ения са за възрастен господин, емигрант пове4е от 40 год. тук и мои колега.
но това не е, както ти го казваш, истинкт на единак, в момента, в които срещна хора, които си заслужават, ще се гордея да ги заговоря. онези, които пренебрегвам в 4ужбина, са същите онези, които ще пренебрегна и в българия. и за да стигна ( наи-накрая, ще кажеш ти може би) до същината на проблема, въпросът не е в това, къде се намираш, а кого срещаш. защото за мен има два типа българи, колкото и да не са съгласни мнозина. и за съжаление именно боклука сред българите се изсипа първо в 4ужбина, хора, които ще ти кажат, 4е румяна е по-добра певица от шекспир и когато ги поканиш на кафе, ще ти задигнат 4антата, докато ти си в тоалетната ( говоря от собствен опит). така 4е не виждам при4ина да говоря или да не подминавам тези хора, само защото имаме един и същ паспорт и говорим един език. и неразбирам защо това, 4е си зад граница, трябва да те зъдължава да контактуваш с тях.
и за да приклиу4а, знам колко средства идват в българия от тук давани от 4ужди граждани, и колко съм дала аз самата. а ти знаеш ли колко от тези средства стигат по предназна4ение наистина ???

мелиса

cupitor impossibilium