Всеки, който не млъква да повтаря, че сме "малка държавица" и бъдещето ни е с Изтока или Запада.
Всеки, който си е направил кариера с публикации в унисон с мнението на "академичната общоност".
Всеки, който е свикнал с нещо и рита против това то да се промени, независимо от посоката - добра или лоша.

Да, като че ли повечето от тази категория са се облажвали от режима преди 1989 г. Но те нямат нищо общо с коя да е идеология, освен с идеологията на своя джоб и търбух.
Колкото до "външни сили"... абе какво биха могли да ни направят, ако преди всичко уважаваме себе си, както ти се изписва след постингите? Парадоксалното е, че всеки разбира това "самоуважение" по свой начин. Не ме подхлъзвай на политическа почва - аз съм анархист и другите според мен не са прогледнали. Там е работата, че досега никоя идеология не е била последователна по отношение на човешкото достойнство. Идеологията е оправдание за стремежа към властта. А никоя власт не обича самостоятелни личности, тя иска маси и тълпи, които да манипулира. Затова всички идеологии са се закичвали с красиви лозунги и точки в партийните си програми, обаче като се вгледаш - всички благи пожелания висят като на свинче звънче, чужди са. Така че само един мироглед, насочен срещу всякаква власт, срещу всякаква арогантност, би бил нещо криво-ляво свястно.
Та все пак още на конкретния ти въпрос - всички, които им е изгодно да сме разделени, всички, които искат да им танцуваме под гайдата - а такива не липсват и в близко и в далечно обкръжение в коя да е географска посока - те са заинтересовани да имаме ниско национално самочувствие или то да се изразява в уродливи форми, базирано върху омразата към другите, а не върху достойнството и самоуважението.
Но пак ти повтарям - търсенето на "външен враг" е загубена работа. Врагът е в нас - комплексите ни.