Хе!хе! Мислех, че ще се бъзнеш повече. Прощавай за заяждането!

Партията е една - при византийския хронист партийността е да хвали императора. За болшевишкия хронист - да хвали и пази империята и нейния вожд. За хрониста-демократ партийността се изразява в туй, да поддържа и пази онзи, който седи зад политическите партии и им дърпа конците. Тук вождът е анонимен, но империята му - едва ли...

"истината си е истина!" Да, обаче както казва забравения вече Хегел, тя е винаги конкретна. За вълка истината е , че агнето има вкусно месо, но за агнето истината е друга - че вълкът е кръвожаден.Никога вълкът не може да приеме истината на агнето, че тревата е вкусна.... Когато настане разлика между разбиранията на агнето и на вълка - не е трудно да се разбере коя истина ще бъде истина и коя истина ще бъде измислица... Това е капана на историята, че пишещия историята не може да излезе от ролята си на вълк, агне или нещо подобно. Затова неговата версия е винаги едностранчива....Като се има предвид, че хронистът изповядва ценностите на средата в която живее и работи, това му поставя пранги на безпристрастието и обективността.. Затова ценностите на стадото и на глутницата могат да бъдат уеднаквени само в рая. Но тъй като нямаме наблюдение, какво е там, остава да се задоволим с нашата реалност, в която може да има или история на глутницата вълци или история на стадото овци или на нещо подобно....А аргументацията е в повечето случаи е само субективно натаманисван пълнеж от ценностната система....

Така разбирам проблема за Джагфар Тарих.