|
Тема |
Абре, моме :) [re: 4eHe] |
|
Автор |
Cвeтлинa в миcълтa (ентусиаст) |
|
Публикувано | 31.08.01 11:48 |
|
|
Дай да одим боси (и вън, и вътре) у Европа и да просим .
Не е ли по-добре тъй някак с достойнство? Или ти по се аресваш с дрипи и като слугинче?
Похвално е, ако си това и си знаеш мястото, но ако си Пепеляшка? Няма да осъществиш царствеността си, щот' има и други претендентки (най-вече за хазната, де; не за царствеността на извисеността ти )?
И за кого ще има полза да останеш там, където не ти е мястото - за тебе; за света; или за господството на нееволюиралото...
Българинът никога не е бил шовинист, но с преценка за себедостойнство - винаги, когато е изявявал българския национален дух, а не се е губел в чуждопоклонства ("О, неразумний..."). Ако в IX-X-тия век (примерно) са ни наричали (тъй наречените европейци) варвави, дали са имали светостта ни на държава без института робство? Или то това е нищо? Ние трябва по лицемерие, разкош, развратност или интригантство на другите да се равняваме, не по даренията на Духа си!
Не е ли ясно, че онова, което не се гради в стойности, се разлага?
А, и още нещо - мислех, че уравниловката вече не е на почит, но уви - намират й се изповедници все още. Те японците затова имат тия изригвания на душевността си - защото стремежът им към съвършенство е налице, но логиката на колективното съзнание кристализира в норми като поговорката им "Ако един пирон стърчи над другите, той трябва да се зачука". Еми тогази - напреееед към горичка от бонсайчета, че да не ни притесняват иглолистните с ръста си .
|
| |
|
|
|