допълнителни коментари за маршрута / Хоби, Развлечения / Туризъм

Благодаря за коментарите - според мен това би било ценно за някой, който не познава маршрута.

Би било полезно да се обозначи на сателитна снимка мястото, където се отделя тази пътека от Капатник на Предела. Също така мястото, където има вода преди Капатник. Знам, че като се планира и схематизира така малко се убива свободният изследователски дух на планинаря, за което търпя известни критики. :)

Аз по принцип си падам малко от типа "направо през клека" авантюрист и си се дразня леко на себе си защо толкова подробно описвам този маршрут.

Аз бях ходил само от Грънчар до Мусала преди над 20 години (сега съм на 39) и веднъж от Вихрен до Кончето. Тоест не познавах над 90% от маршрута. Първото нещо, което направих тази пролет беше да проуча здраво по интернет, което ми помогна доста. Глeдах внимателно нa google-maps, особено за горите около Предела- затам си бях видял мислен маршрут, който ясно се вижда. Това много ми помогна защото оттам първият път минах през нощта и използвах телефона си (бях си свалил google-maps на него).

Едното важно нещо, което не беше казано почти никъде, е къде има вода. Това съм гледал да го изкоментирам на снимките.

Другото е кои върхове могат да се подсекат. На тази тема има известни коментари от Павел. Единственото място, където пътеката се губи е под Канарата. Там има смисъл да се подсече. Подсичащата пътека съм я очертал горе-долу на една от снимките. Има някакви пирамидки - даже и няколко пилона. Но и да не се ориентирате просто преди да стигнете височината на ниво билото след Канарата може да подсечете през камъните - няма проблем стига да не е тъмно. Аз и двата пъти бях там по светло, но съм срещал описания на двама "колеги", които са се губили 3 часа там по тъмното - само че в обратна посока - от Вихрен към Мусала. След това следва Павлев връх, който е малък, но много каменист. Даже е леко опасен, защото билото е остро (широко е само около метър). Но има пилони и въжета. Ако не сте минавали оттам преди не ви съветвам да го подсичате (отляво), особено ако е тъмно. Спестява се може би 100 метра катерене, но е стръмно и трябва внимателно да се подбере подсичането (вторият път го направих и трябваше да се движа бавно). Иначе в Рилската част пътеката ясно си води и на места подсича, особено в участъка от Мусала до Грънчар. Там съм минавал в тъмна тъмница (вторият път тръгнах в 4 сутринта) и нямаше проблем на челник. В средна Рила след Павлев връх пътеката си води по билата (дори и ако подсечете пак накрая ще се качите почти до върховете). След Македония има само едно стабилно качване и там се следва пътеката. В участъка от Македония до Капатник съм ходил по светло. Както вече писах там при гъста мъгла би било опасно. Или пък ако не сте минавали преди и решите да го правите по тъмно без навигация.

Второто нещо, което направих като подготовка преди да тръгна беше един излет от Предела до Даутово езеро - една седмица преди да се пробвам за първи път. Това пак остави огромни бели петна за останалите части де. Бих искал да коментирам Пиринския маршрут защото има един "трик" - Пътят от Капатник илзиза перпендикулярно на най-високата част на Предела и продължава направо към Кулиното. Дотам се стига по асфалтов път, който е 3,7 км. Лек наклон. Държи се винаги леко надясно, защото в началото има отбивки наляво, които ще ви изведат може би в основата на пистата (Огнедишащ май там беше направил нещо такова). Пътят свършва при една кула на мобилен оператор точно до пистата (но не в основата й, а по-нагоре по нея). Оттам нагоре тръгва нещо като много кратък павиран път с табела. И на 100на метра има чешма. Там може да се сипе вода която трябва да ви стигне чак до Вихрен. После дръжте левият път, защото има и един, който продължава направо и ви води в никъдето. След ляв завой и около 300 метра трябва да пресечете пистата по широк черен път, който продължава косо през гората. След около 400 м пътят пресича една река - тя е последаната вода, за която знам до Вихрен (освен ако не е пролет - за това ще говоря по-надолу). Следва се маркировката за Яворов (поне аз така направих). До 1-2 километра след пистата ,оже да се стигне с кола. Там има табела "забеанено за коли". Но кой планинар би искал да се вре с колата си чак дотам не знам. Внимавайте, защото на два пъти има пътека през гората, която трябва да се хване. Но и на двете места има табелка и просто следвате посока Яворов. Постепенно (отнема 2 часа де) се навлиза във висока долина. Дърветата оредяват и стигате до клека. Там става почти равно и пътеката прави десен и после ляв завой и пресича долинката. После се почва едно изкачване през клека по левия рид на долината. Може би 600-700 метра и се стига до било (не главното). Все още е клек. Оттам-нататък пътеката за Яворов започва да слиза. Но вие още от най-високото търсите друга пътека в дясно през клековете, която води към главното било като подсича рида (само клек е). Ние с Иво там стигнахме нощем и добре, че го бях проучил, защото светкавиците биеха на 1-2 километра от нас. Пътеката е по-къса от един километър, но е много коварна - препоръчвам щеки и внимание. На едно място има леко разклонение, където държите в дясно. Ако тръгнете в ляво на 20 метра след това пътеката просто свършва в гъст клек. Просто се върнете 20-30 метра назад и търсете другото отклонение - лесно се вижда. На Даутово езеро водата не става за пиене (това го пише на 100 места в нета) ОСВЕН ако не е пролет - има ручейче, което идва откъм главното било и е екстра за пиене. Имаше забава когато ходих да го проучвам защото един приятел канадец ми беше на гости и аз го завлякох на природа - той отказа да пие оттам. В Канада в такива поточета умират много бобри и лосове и е опасно да не хванеш бивър фивър. Но аз пих и още мърдам - нали е ключово водно находище трябваше да пробвам. Някъде пишеше, че под Даутово езеро има извор, но не е на път така или иначе. След това за 10на минути се излиза на билото и оттам все по него. Следващият връх се изкачва свободно през камъните, не се вижда пътека защото е само камъняк. Оттам се спускате през клека по билото. Има добра пътека и е рехаво. Маршрутът съм го очертал на снимката. Но нас много ни забави онзи клеков ръб (частично поради факта, че не бяхме минавали оттам) и следващият път ще пробвам да спусна още малко по-надолу и после по сипея - и това съм го очертал на снимката. Тази част от маршрута не е много лесна и си отнема време за изморения крак. След това пътеките са супер ясни - може да се подсече цялото било, като само на едно място се излиза на Кончето за половината от дължината му. Този последен участък е тегав и по-дълъг отколкото изглежда. Но внимавайте ако още има сняг - подсичащата пътека може да ви изненада неприятно със снежни преспи. Тази година в края на Юни имаше 2 големи такива, но не бяха фирновани, а мекички. Минахме без проблем.

Друг въпрос е кога е най-добре да се тръгне. Аз и двата пъти тръгвах рано. Първият път ми се наложи да ходя 2 часа сам в гората под Капатник по тъмно. Лично на мен не ми се нрави тъмното в гората. Непрекъснато някакви бързи крака тичаха в шумака наоколо и ми беше притеснено. После с Иво заедно качихме Пиринската гора - там пак ни беше леко притеснено. Но двама е друго. И като си помисля, че когато бях в гимназията си бродех зимата през нощта около хижа Ловна и се чуваше вълчи вой наблизо и хич не ми пукаше. Остарявам. Вторият път трчгнах в 4:10 и успях да се смъкна до Предела за точно 14 часа - тоест в 18:10. Оттам цаних един ром от катуна покрай пътя да ме закара на Кулиното и щях да успея да се кача на билото точно по тъмно, но глезенът ме тормозеше. Наистина май е най-добре да се тръгне вечер така, че да се стигне на 3-4 кимометра преди Капатник най-рано на разсъмване. Имайте предвид, че пътеката ствва кофти за намиране още 2-3 километра преди Капатник.

Като съдя от преживяванията си Пиринската част може да се раздели на следните контролни времена:

Предел - Кулиното - 30 до 45 мин (въпреки, че там има психологически антиклимакс и може да се получи и по-бавно)
Кулиното- Даутово езеро - 3 часа надъхано темпо
оттам до билото е 15 минути - след това са нужни 5 спокойни часа за да може да се почива малко повече.
Което прави Пирин 10 часов когато човек е уморен

Което прави Рила 14 часова. То е ясно, че всичко е индивидуално де. Но стигане до Македония за 7 часа е доста добро постижение. И то ако не се почива повече от половин час по целия участък (не говорим за тичане - за там не знам - аз не го практикувам). След това си има още мнооооого път. Аз починах 20-30 минути на Македония и ми трябваха 6:30 часа здраво и бързо ходене до Предела (от които 2 в гората, където краката ми бяха вече на понички, но не забавих темпото защото знаех още колко много ме чака). Как е успял Павел да спи да Македония си остава мистерия за мен :)

По въпроса за физическата подготовка - Планинар съм от 25 години и повече, но никога преди не бях правил преход, по-голям от може би 30 километра. По-голямата част от последните 10на години прекарах в щатите на източното крайбрежие и нямах къде да ходя. Успях да се разходя до скалистите планини на два пъти, но толкова. И за тези години ми се събират има-няма 20на похода. През зимата се надъхахме с Гришата да се опитаме да направим Мусала-Вихрен. За целта започнах да ходя. След първото катерене на юруш в Ботевградския балкан бях разглобен на 10я километър. После полека направих още 2-3 прехода от по 15на километра - гледах да включвам добри катерения и да се прави бързо. После с Гришата направихме по асфалт 44 километра за около 6-7 часа и се съсипахме. Стави, сухожилия, връзки не са свикнали с такива неща. Трябва да свикнат, иначе човек няма щанс да стигне дори до Македония с това темпо. Но за 2 месеца може да се влезне във форма като се ходи по веднъж на седмицата. Но здраво. Важното е по време на тежък преход човек да храни мускула и ставите да са свикнали. Трябват въглехидрати обилно по време на ходенето. Теоретично мускулът може да работи вечно стига да го храниш. Почувствате ли се гладен в планината и леко прималял сте свършили курса при такъв тежък преход:) Има и друг момент - ако се вземат прекалено много въглехидрати се вдига прекалено нивото на кръвната захар и инсулина, което води до обратен ефект. Там е цяла джунгла от тънкости и знания - има и диетично въглехидрати, които не вдигат крявната захар чак толкова, но пак хранят мускула. Не е лошо и да се приемат соли при обилно потене. Продават се соли на прах (напр. Isostar) или изотонични напитки. Не че тези неща са задължителни де.

Жалко, че Гришата имаше контузии и така и не успя да дойде с мен. Ще се готвим заедно за догодина.

Мисля си, че по-забавно би било да се правят походи от игрев до залез. След това си е малко мазохизъм за организма с такива темпове по такива баири.

Например Белмекен по билото до Седемте езера или Скакавица от изгрев до залез (или за 24 часа). Май към 60на километра е, но доста по-леко

Потплеснах се...:) Дано на някого това да му е от полза