КОРУПЦИОНЕН СКАНДАЛ РАЗТРЕСЕ СЛЕДСТВИЕТО

КОРУПЦИОНЕН СКАНДАЛ РАЗТРЕСЕ СЛЕДСТВИЕТО

Един от митовете на българската демокрация, поддържан през последните 15 години с цената на много усилия, най-после рухна. Става дума за следствието, което не работело, защото непрекъснато било мачкано и унижавано, и всяка управляваща политическа сила правела с него каквото й хрумне. На 11 декември, докато нормалният чиновник се чудеше как да отбие номера, отработвайки принудителния си отпуск заради срещата на ОССЕ, четирима столични следователи се пребориха с криворазбраното си чувство за професионална чест и внесоха във Висшия съдебен съвет (ВСС) сигнал срещу прекия си шеф.

В този сигнал, без да крият имената си, Бойко Атанасов, Георги Йорданов, Светлана Стоянова- Вайзе и Вихра Попхристова в прав текст описват "преживелиците" си от август насам, когато за ръководител на Четвърто териториално отделение на Столичната следствена служба е назначен Христо Станчев. Според тях, когато встъпил в длъжност, новият шеф ги уверил, че с целия си опит и авторитет ще съдейства за подобряване на работата. "В началото нещата тръгнаха добре. Редовно се провеждаха оперативки за координиране на дейността ни, ползването на служебния автомобил не беше проблем, обсъждаха се казуси, съществуваха нормални колегиални взаимоотношения - пишат четиримата следователи. Същевременно, още при първите разговори, г-н Христо Станчев обяви, че не е дошъл да работи, тъй като си е свършил делата в Шести отдел (на Шесто управление в бившата Държавна сигурност, т. е. - бившата политическа полиция - бел. ред.), а е дошъл да прави пари. До ден днешен (сигналът е написан на 24 ноември) той не е взел на производство нито едно следствено дело, въпреки че като следовател това е основната му работа, факт е, че останалите ръководители на териториални следствени отделения в София водят предварителни производства, но обяснението тук е, че Христо Станчев е в роднински отношения с Румен Андреев - заместник-директор на Националната следствена служба, и затова няма кой да му търси отговорност за действията или за бездействието", приключват с "увода" следователите и... започват изложението по същество.

Според тях, в края на август в поведението на ръководителя им Христо Станчев настъпва коренна промяна. Най-напред той кара двама от бунтарите - Георги Йорданов и

Бойко Атанасов, да направят всичко възможно лице, обявено за национално издирване, да не бъде арестувано от РПУ-Разлог. Те правят "съответната" проверка и докладват

на началника си, че не е възможно лицето да не бъде задържано. "Христо Станчев се разсърди и каза, че ние сме го прецакали. От този момент започнаха интригите и инсинуациите по отношение на колегите", отбелязват следователите в сигнала си до

Висшия съдебен съвет.

Следващата драма в Четвърто териториално отделение на Столичното следствие е доста по-сериозна. На 31 август в кв. "Княжево" са застреляни видният столичен бандит Асен Петров-Шаки и полицаят Кирил Живков. На следващия ден, по разпореждане на главния прокурор Никола Филчев, Софийската градска прокуратура организира 24-часова масова хайка за

"притискане до стената на всички бизнесмени с екзотични прякори". Операцията започва на 2 септември и десетки тежковъоръжени и маскирани полицаи обискират резиденциите на знаковите фигури в софийския ъндърграунд: Георги Илиев, втория човек в империята "ВИС"

Николай Цветин, Кирил Киров-Киро Японеца, Димитър Вучев-Демби (дясна ръка на Антон Милтенов-Клюна). Не са пожалени и видните фигури на бившата "СИК". Полицаи нахлуват в домовете на Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Димата Руснака и братята Любен и Георги Пехливанови. Всички те са разпитани в СДВР и задържани в арестите на различни полицейски управления за 24 часа с полицейско разпореждане.

За "спявка" е привикан и бившият борчески и застрахователен бос Димитър Джамов. Следователят Бойко Атанасов претърсва дома на Джамов и го води в следствената служба. Когато го вижда, Станчев го качва лично в кабинета си и след това го изпраща "по живо, по здраво". На Атанасов казва: "Пускам Митко на моя отговорност, а с останалите се оправяйте". Следователите са скандализирани и докладват писмено на шефа на Столичната следствена служба, но отговор засега няма.

На 24 септември Христо Станчев извиква в кабинета си Атанасов по водено от него дело за наркотици. В присъствието на следователя говори по телефона с някого за случая и след това му разпорежда да "изработи делото и да го изпрати за прекратяване".

Пет дни по-късно Христо Станчев извиква Атанасов по дело на скандалния радиоводещ Боби Цанков. В присъствието на известен радиожурналист от БНР, когото Станчев представя за близък на шефа на Националното следствие Ангел Александров, Атанасов получава съвет да бъде снизходителен към обвиняемия Цанков, Журналистът на свой ред се обажда на Цанков и му предава да дойде в службата на следващия ден и че ще му бъде определена мярка за неотклонение парична гаранция от 1000 лева.

На 13 октомври шефът на следствената служба изземва делото за изма ма срещу издирвания от Интерпол Андрей Георгиев-Руснака. Заплашвайки следователя Георги Йорданов, Станчев спира извършването на разпити на свидетели и задържа делото. Няколко дни след това го дава на друг следовател, но в кориците на папката липсва справката, че Руснака се издирва

от Интерпол.

Христо Станчев проявява и безхаберие,когато трябва да се извърши оглед след откриването на 15 взрива в автомобила на турски кюрд, непосредствено преди срещата на ОССЕ в София в началото на декември. Тогава на място отива само дежурната следователка в 4-о РПУ, а Станчев "забравя" информира Столичното и Националното следствие за инцидента, да

сформира екип от следователи и лично да присъства на огледа.

Това е абсолютна клевета, опонира пред "БАНКЕРЪ" Христо Станчев. Не съм работил никога в Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. Този сигнал е реакция на изискванията ми към трудовата дисциплина - да се идва навреме на работа и да не се употребява алкохол. Бегло съм запознат със сигнала, но не познавам Боби Цанков, например. Предполагам, че историята е инспирирана от бившата шефка на службата Вихра Попхристова.

"За съжаление знам за тези случаи, защото следователите пишеха докладни и до мен, но не зная за сигнала до ВСС", коментира от своя страна директорът на Столичната следствена служба Сергей Стойчев. Той обаче не смята, че те е трябвало да реагират така, при положение че съдбата на следствето е поставена на карта. "Общо взето, нещата са верни - каза Стойчев. "Ситуацията при последния случай с огледа на открития взрив на 4 декември, преди срещата на ОССЕ, е точно такава. При положение че всички заедно със заместниците ми бяхме на работа, ние научихме впоследствие."

Колкото и невероятно да звучи по повод на сигнала, във вторник (14 декември) Дисциплинарната комисия към Висшия съдебен съвет образува производство и ще разследва случая.

Емил Радков