за да разберем защо убиха Луканов, Илия Павлов и много други емблематични фигури трябва да поровим още около легендарния борец Димитър Джамов.
Стрелан и гърмян много пъти, все още неотстрелян както взеха да пишат по новините.
Оказва се че любителите на футбола са по запознати с историите в кухнята на мафията ни.




Периодът Джамов


Трудно е да се скъса с фенското отношение, трудно е да се преодолее
инерцията и да се премине от равнището на предубежденията към равнището на
обективния анализ. Поне моят опит е такъв. Във всеки случай, не в
плъзгането по повърхността следва да бъде търсена истината. Колкото до
това, че тя трябва да бъде търсена, твърдото ми убеждение е, че това е
единствената ни възможност да се измъкнем от състоянието на безлична,
манипулирана маса.

Преди няколко години в родния футбол се създадоха предпоставки за появата
на определена група лица, заемащи отговорни постове в изпълнителната власт
и тясно свързани с ФК “Лефски” 1914. В един момент този кръг, включващ
фигури като Богомил Бонев, Евгени Бакърджиев, Божков и други, стигна до
опасна за държавата близост със скандалния бизнесмен Майкъл Чорни. На
неговата фирма Мобилтел за дълъг период от време бе дадена възможност
реално да монополизира GSM пазара, срещу което финансираше всякакви прояви
на властта, на свързани с фигури от властта фондации, а след 1998г. се
ангажира пряко и с любимия на властимащите от този период отбор. Оттогава
насетне бяха инициирани множество събития, които имаха една единствена
цел – да превърнат “синия” клуб в хегемон на българския спорт. Някои от
тези прояви, като например закриването на всички спортни роти с изключение
на лефскарската, се стремяха недвусмислено към тази цел пред очите на
цялото общество, други мероприятия бяха провеждани на тъмно, но логиката,
последователността на нещата, които се случваха, изпуснати реплики тук и
там, създаваха убеждение, че нищо не е случайно, че нещата са стигнали до
там благодарение на добре премерени и обмислени действия. В този ход на
разсъждения е интересно да проследим дейността на едно лице, играло по
стечение на обстоятелствата важна роля в управлението на ФК “ЦСКА” в
продължение на една година от февруари 1988. Период, който ще бъде
запомнен преди всичко с две загуби - 5:0 във финала за купата срещу Лефски
и 8:0 в гостуването срещу Литекс. Става въпрос за Димитър Джамов.

Кой е Джамов? Както повечето от героите на новото време с неговото амплоа,
бивш борец, национален състезател в свободния стил. В епохата на
демокрацията Джамов встъпва като шофьор на Илия Павлов, впоследствие
участва във въоръженото нападение над спортен клуб “Дескрим” на 16
октомври 1993г. Обявен за национално издирване той, заедно с Красимир
Маринов – Маргина и Дмитрий Минев – Руснака, се покрива в Гърция. След
като хората от “Защита” си променят показанията, Джама се завръща през
септември 1994г. и създава охранителната фирма “Зора”. След убийството на
Васил Илиев именно той е избран на неговото място за шеф на борбата. Като
такъв е показно арестуван през 1996г. в Зимния дворец по време на
провежданото у нас световно първенство по борба за юноши по обвинение за
въоръжен грабеж на циганския клан Панови, за притежаване на незаконно
оръжие и фалшиф паспорт.

Поредица от прояви след неговото освобождаване през 1977г., предопределят
появата му в ЦСКА като член на УС. Трябва да кажем, че това е една тежка
година за Илия Павлов и Мултигруп. Гонен от правителството на Иван Костов
като посредник на газовия пазар между родната икономика и руския Газпром,
Илия Павлов понася удар след удар. В един момент играта загрубява и срещу
него е извършен опит за атентат, когато по пътя за резиденция Бистрица,
близо до ханче “Шумако”, на няколко метра от колата му гръмва бомба. В
шумотевицата след този инцидент в интервю за “168 часа”, по въпроса дали
има участие в атентата, Джамов заявява:”С Илия бяхме приятели, той
започна да ме учи на бизнес. Той е един голям бизнесмен, от който аз,
Георги Илиев и Иво Карамански можем само да се учим. Никой не би посмял да
мери ръст с Илия. Нито аз бих тръгнал срещу Мултигруп, нито Жоро Илиев.”
Малко по-късно, през ноември 1997г., Джама инициира друго събитие. По
време на отчетна конференция на БФСКБ в Пловдив той се опитва да свали от
поста тогавашния президент Симеон Щерев. В отсъствието на Илия Павлов
бившият му шофьор го предлага за този пост и почти единодушно 80-те
присъстващи на проявата треньори гласуват за освобождаването на Симеон
Щерев. Какво точно е целял Джамов след като събранието е напълно
нелегитимно, присъствалите на него нямат правата на делегати на
отчетно-изборно събрание, нито пък Илия Павлов нататък във времето
постоянства, за да получи този така престижен всред определени среди пост,
се разбира на 19 февруари1988г, когато по време на отчетно-изборно
събрание на ЦСКА в УС е избран и Димитър Илиев. Кой е Димитър Илиев на
самото събрание не става ясно. Всички нови членове преди избора били
представяни с по няколко изречения, единствен Димитър Илиев нито бил
представен, нито се представил. Защо? Сигурно, защото всъщност този Илиев
бил Димитър Джамов. С това е сложено началото и на периода Джамов в
историята на ЦСКА. Очевидно в негово лице шефът на Мултигруп е видял
предена, инициативна и активна фигура, на която може да остави
управлението на “червения” клуб. По това време в определени среди вече се
е формирало мнение, изразено по следния начин от Тони Дремсизов във в-к
“Капитал”: ” И пак възниква въпросът защо. Казват, че Джамов лежал толкова
дълго време в ареста в безплодно очакване от страна на службите да “изпее”
нещо срещу бившия си работодател Илия Павлов. В края на краищата обвинения
срещу него така и няма, всички бяха свалени. Бил е на топло само за да
стане кука. Не е станал. И когато излезе навън, шефът на Мултигруп побърза
да му засвидетелства своята благодарност.”

Едно от първите неща, които Джама свършва в ЦСКА е освобождаването на Гошо
Василев от треньорския пост след победа в Плевен. Интервю на Гочето
веднага след неговото уволнение хвърля светлина за това каква е била
ситуацията в отбора по това време:

“Смятате ли, че наистина има криза в ЦСКА?

- Празни приказки няма да говоря. Пак се опирам на статистиката и на моите
виждания във футбола. Нека да разгледаме състоянието на ЦСКА. От една
страна, отборът е в позиция, която е отлична за атака на първите места, от
друга - полуфинал за купата на България. Имаме отлична голова разлика,
което е точно обратното на насажданата представа за стил и за поведение на
отбора.

Илия Павлов решава почти еднолично в ЦСКА. Така ли беше и сега?

- И аз не мога да си дам обяснение. Но от общото събрание насам имаше вече
коренна промяна.

И каква е тази промяна?

Тя се получи в рамките на 15-20 дни, дори на седмицата между мачовете със
“Славия” и “Спартак” (Пл), която беше доста критична. Стигна се и до
окончателна раздяла. Говори се, че среди в ЦСКА, които, не казвам, че имат
влияние, но все пак са в по-близък контакт с Илия Павлов, до голяма степен
са го убедили и са му повлияли, че този Георги Василев не е нужен на ЦСКА.”

Още по-категоричен е Тони Дремсизов, анализирайки същото събитие: ”
Изглежда ще се окаже, че катаклизмите в ЦСКА всъщност са дело на влизането
на един човек в управата на най-титулувания български футболен клуб. Поне
така твърдят хора с позиции и определено положение в управата на клуба от
Борисовата градина. Става дума за Димитър Джамов… Сега собственикът на
застрахователната фирма “Зора инс” се разпорежда в Борисовата градина.
Тъкмо той е извел Георги Василев след мача със “Спартак” (Пл), за да му
бъде съобщено, че е уволнен от поста старши треньор. Президентът на клуба
Илия Павлов също бе на стадиона, но прати Джама да извика Василев. Той го
извел в коридора, където освен президентът го чакали още трима членове на
управителния съвет. Илия Павлов подхванал: “Виж, решили сме да направим
промени”, и му съобщил новината. След това Джама влязъл в съблекалнята и
заявил: “Георги Василев е аут. От утре Петър Зехтински става треньор”,
разказват футболисти. Посмутен, Зехтински обявил, че не се чувства готов.
“Тогава и ти си аут”, авторитетно отсякъл Джамов. Два дена по-късно
Зехтински все пак бе утвърден като старши треньор, въпреки моментната
реакция на застрахователя.
Всъщност босът на Мултигруп така и не пожелал да потвърди пред уволнения
Георги Василев друго - че безцеремонното изритване на най-доказания ни
треньор в клубния футбол е и негово лично желание. “Не мога да направя
нищо, целият управителен съвет е срещу теб”, казал иначе могъщият Павлов.”

До каква степен Петър Зехтински е алтернатива на един все пак доказан
треньор като Гочето става ясно по-късно, както в ЦСКА, така и в другите
отбори, които пловдивчанинът води впоследствие. Към пролетта на 1998г. ,
по време на развихрянето на Джама в ЦСКА, в отбора назряват и други
събития. Възникват скандали от парично естество с единствения лицензиран
по това време мениджър, представляващ и голямата част от армейските
футболисти, Лъчо Танев, както и с играчите Емо Костадинов и Трифон Иванов.
За да проследим събитията от онази епоха, отново прибягваме до
свидетелствата на Тони Дремсизов, отразени във вестник “Капитал”:” Илия
Павлов прочете доклада си на общото събрание на 19 февруари, похвали се,
че е дал 3.5 милиона долара на ЦСКА за пет години и остави Димитър Джамов,
дегизиран под името Димитър Илиев, да управлява”.

Емил Костадинов и Трифон Иванов играят като последен компромис срещу
Лефски, мач завършил 3:3, но за полуфинала за купата с Ловеч отказват
твърдо да излязат. След този бойкот те са извадени от състава на
националния отбор за мача с Мароко от националния селекционер, по онова
време Христо Бонев. Това обстоятелство ги принуждава отново да заиграят с
“червената” фланелка, но колко това участие е искрено е видно от
последвалите мачове, включително и загубата за купата с 5:0 от Лефски.
Къде в това време е Илия Павлов? Отново от Тони Дремсизов в Капитал:

“В грандиозния скандал с Трифон и Емо нещо липсва и то е Илия Павлов.
Президентът на ЦСКА винаги се е появявал като месия при всички кризи в
клуба, в Борисовата градина малцина биха се оплакали персонално от него.
Но този път срещата му с “бунтарите” се забави. “Илия Павлов е зает и явно
не му е до нашите неща”, каза Трифон Иванов. Нежеланието на боса да се
занимава с кризата е очевидно и може би не е случайно. Не е ясно дори дали
той е участвал в решението за отстраняването на двамата от отбора.”

В тази ситуация към онзи момент е ясно кой е взимал решенията и кой е бил
в дъното на предизвиканата злокачествена атмосфера в отбора,
предопределила безпомощното ни състояние в проведения през май финал за
купата по време на 50-та годишнина от създаването на най-успелия български
отбор – лицето Димитър Джамов. За методите на управление преди появата на
Джамов и след това още един цитат от същата статия:” . Само преди два
месеца, в седмиците преди общото събрание на ЦСКА и в разгара на кризата с
газа, Мултигруп щедро спонсорира завръщането на Трифон и на Костадинов в
клуба.” За доминиращото участие на Джама от този период в управлението на
“червения” отбор получаваме свидетелство и от друг автор в същия вестник
Андрей Богоев: ” Илия Павлов и неговите доверени лица в ЦСКА Николай
Вълканов и Димитър Джамов”.

През есента на същата година бившият борец и шофьор на Илия Павлов все още
е в УС на ЦСКА. След едно успешно за състоянието на клуба участие в
турнира на УЕФА, след същия управленски почерк, който маркира епохата
Джамов в ЦСКА, отборът губи от Литекс с 8:0. През зимата разтрогват по
вина на клуба шестима играчи. За това, че те имат да получават пари от
ЦСКА, става ясно след мача в Ловеч, за което намираме потвърждение и от
статия на Георги Филипов в “Капитал”:” Повечето от желаещите да напуснат
имат да получават суми по личните си договори, стана ясно след загубата от
“Литекс” с 0:8”.

През януари 1999г. Димитър Джамов вече тръгва да сваля и самия Илия
Павлов. Опозицията включва бившия шофьор на Илия Павлов, Евгени Димитров,
военните от МО, Величко Найденов и някои фенове. Преди общото събрание на
клуба, насрочено за 17 февруари, Джамов заявява: ”Мултигруп си отива и
няма повече работа в такъв силен клуб като ЦСКА.” Това е и последното
мероприятие на Джамов, организирано от него в един период, който не донесе
абсолютно нищо на армейския клуб във вътрешен план, като по това време
бяха инкасирани и две срамни загуби от Лефски и Литекс. В същия този
период срещу Илия Павлов бе настроена и преобладаващата част от
“червените” привърженици, което впоследствие се оказа фатално за неговото
управление в ЦСКА. На самото Общо събрание, обаче, присъстващите не виждат
в лицето на ген.Пандев алтернатива на шефа на Мултигруп.

Анализирайки този период от “червената” история и дейното участие на
Димитър Джамов в него, не може да не отбележим няколко логически
противоречия и впечатляващи детайли:

1. Нито преди, нито след като прекратява дейността си в УС на ЦСКА, Джамов
не е афиширал амбиции да се занимава по толкова ангажиран начин с
футболната игра на ниво “А” група. В клуба от Борисовата градина Джамов
проявява изключително активна дейност, а като неин резултат следват
уникално негативни резултати.

2. Джамов идва в ЦСКА като доверен на Илия Павлов човек. Освен че от
дейността му за армейския отбор не произтича нищо положително, в един
момент той се изправя и срещу своя благодетел. В името на какво, след като
де факто той дълго време е решавал почти еднолично нещата в клуба, той в
един момент забравя старите реплики:” Никой не би посмял да мери ръст с
Илия. Нито аз бих тръгнал срещу Мултигруп, нито Жоро Илиев.”?

3. Не може да не прави впечатление, че при опита за свалянето на Илия
Павлов, Джамов и опозицията в клуба, действат в тясно взаимодействие с
хората от МО. Същите тези военни, които и днес, мнозина изтънко познаващи
кухнята и дейността на “сините” вицепремиери от онзи период, определят
като преден боеви отряд на силите, целящи появата на удобно ръководство в
Парка на свободата. В тази връзка стряска и безумието като варианти на
Илия Павлов да бъдат предлагани ген. Пандев и Величко Найденов.
Последният, оказал се впоследствие неспособен да води отбор и от ранга на
Добруджа.

Ако погледнем на събитията и на нелогичното поведение на Джамов от друг
ъгъл, то неочаквано всички тези противоречия застават в строен ред на
мотивирани и обосновани решения и последици. Кой е този ъгъл? Ъгълът на
“болни” лефскари, достигнали до върховете на политическата власт. След
като са известни действията от страна на кръга Бакърджиев срещу Иван
Славков и БФС в един продължителен период, задвижили цялата държавна
машина, може ли да приемем, че е възможно да не съществуват и такива по
отношение на “кръвния” враг, символизиращ в “болното” и алогично
лефскарско съзнание комунистическата епоха. Има ли хипотеза, която
сглобява парчетата на тези противоречиви събития?

Както вече посочихме, журналистът Тони Дремсизов твърди, че по времето на
освобождаването на Джама от следствения арест, в обществото функционира
версията, че бившият шофьор на Илия Павлов е бил притискан да разкрие
криминални елементи от миналото на своя бивш работодател. Възможно ли е
обаче, ако е нямало такива интересуващи властта събития или ако те не са
били достатъчни, за да произлезе нещо от подобна информация в едно съдебно
дело, в името на своето освобождаване, Джамов да се е ангажирал с нещо
друго – да превземе или поне да дестабилизира “червената” крепост отвътре?
Какво работи в потвърждение на подобно предположение?

Веднага след освобождаването си шефът на “Зора” инс. предприема серия от
действия, като коментари в пресата и прояви на верноподаност, които трудно
биха могли да бъдат отчетени като случайни. В резултат на точно тези
прояви, а не на някакъв преди афиширан интерес към футбола, Джамов попада
в УС на ЦСКА, където започва да коли и беси. Недостатъчно мотивираното и
оправдано, с оглед на неговия заместник Зехтински, уволнение на Гочето,
предизвикването, а не туширането на определени конфликти в състава на ЦСКА
на финансова основа, предопределят липсата на мотивираност всред
определена част от армейските футболисти, което от своя страна води до
тежки загуби в шампионата и за купата на страната. Като капак следва и
опита да бъдат премахнат от управлението на ЦСКА самият Илия Павлов. От
кого? От един случаен за този отбор човек като Илия Джамов, което обаче в
края на краищата е и логичния край на всичките му предишни действия,
предизвикващи една единствена последица – дестабилизацията на най-успелия
български клуб.

Доколко една подобна хипотеза може да изглежда фантастична и налудничава,
но в същото време да звучи и логично, може да съдим и от една дописка на
по-късни събития. През май 2000г., след мача на Герена с ЦСКА, когато след
съдийския принос на Иван Леков и Атанас Узунов, Лефски получава
възможността да прегърне шампионската титла, в брой 20-и на в-к “Капитал”
попадаме на следните редове: ”Измъчената победа на “Левски” над ЦСКА,
която почти осигури шампионската титла на синия тим, стана повод за весела
другарска сбирка в заведението “Блек 21” в квартал “Лозенец”. За да полеят
успеха на сините, се бяха събрали част от ръководството на “Левски” в
лицето на изпълнителния директор Наско Сираков и мениджъра Ники Илиев,
шефът на основния спонсор на тима Владимир Грашнов. Компания им правеше
заместник-председателят на Българския футболен съюз и депутат от
евролевицата Евгени Димитров. Особен колорит на веселата компания
придаваше присъствието на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, който,
явно ентусиазиран от изстраданата победа на сините, смущаваше
присъстващите в заведението привърженици на ЦСКА с викове “Бий чорбата по
главата!”

Каква друга черта на характера освен лудостта, е в състояние да превърне
един, макар и бивш, заместник-премиер в болен ултрас? И какво следва да
очакваме от лудостта, повдигната на квадрат от лефскарщината? Делата на
разума? На морала? На признаването на спорта като автономна, неподлежаща
на вмешателство от страна на политиката и властта сфера? Едва ли. Колкото
по-налудничаво и по-абсурдно, толкова по-вярно и по-близо до истината. Още
повече, при толкова многозначителни детайли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите