9 Ч А С Т

"Заровете" в паричната игра хвърляха политиците и БНБ

Как под невидимия патронаж на милиционерско-милионерския клуб Г-13 почти бе изсмукана "Биохим", разказахме по-горе. Ала единствено СЪС СКРИТАТА ОПЕКА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ и по този начин със СЪДЕЙСТВИЕТО на държавните органи стана възможно разграбването не само на този трезор, но и на публичните и националните финанси.

"Новите" стари лица

В една от частите на поредицата вече стана дума как "социализмът" подготви за своите отбрани кадри "капитализма" в банковата сфера - с концепции за тайна приватизация, с правилници и секретни решения на правителства и БНБ.

В епохата на пазарния преход тази мръсна игра стана откровено грабителска и същевременно далеч по-рафинирана. "Истерията" около вълните на чистки и уволнения не е засегнала досега само две институции - БНБ и МФ. Може би това бе целта й - "силовите" министерства да станат безсилни, а на този фон финансовите институции необезпокоявано да създават новата сила на номенклатурната каста - чрез откраднатите пари.

{Тук-таме за "фасада" бяха посменени някои лица. Затова "демократично- пазарният" борд на централната банка кипеше от роднини на членове на Политбюро и партийни секретари, както написа в."Труд" в свое разследване от ноември 1996 г. В нароилите се държавни и частни банки съставът също се "поднови" - попълнен от тайните комунистически служби и елитните кадри на ДКМС. По време на управлението на БСП започна истински корсарски набег на паричните пирати в сърцето на националните финанси. Такава бе шефката на ДСК Бистра Димитрова, такива бяха новите членове на борда на БНБ като Евгени Узунов, Димитър Димитров, Андрей Николов и др. Те си заслужиха" честта - с раздадени лоши кредити, с ръководство на корумпираната национална митница, със съсипаните от тях трезори.}

Поредният ешелон "нови лица" - плод на януарската промяна от м.г. също е изтъркан като стара грамофонна плоча. Несменяемият години наред заместник-министър на финансите Светослав Гаврийски пое БНБ. Дребна подробност е, че също години наред няма приет нито един отчет за изпълнението на приходите и разходите в хазната, нито пък някакво обяснение за бюджетните афери. Одиторката на фалиралите мулташки трезори дирижира надзора над банките. Юначага - новоизлюпен банкер, управлява валутното управление - т.е. Борда. Той стана популярен не толкова с компетентността си, колкото с размахваните си здрави юмруци!...

С неимоверни усилия бе потулена оставката на главния ревизор на БНБ и скандалните данни от неговите проверки за липсващи стотици милиони във валута. Вече четвърти месец БНБ е без контрольор, което според нормативните документи прави невалидни отчетите й.

Фабриката за илюзии

Фабриката за илюзии в банковата сфера продължи да бълва пара с всички сили. Една нейна свирка са законът "Каракачанов" и списъкът на лошите кредити.

Те се превърнаха в чудесен инструмент на истината, която отглежда лъжа. Гласуваната от парламента формулировка "необслужван кредит" избърса без следа борчове за милиарди левове. На практика ако падежът на $ 1 млн. е бил например през 1994 г. и те не са били погасени въобще, то дори една просрочена вноска от далеч по-малка сума, направена през ноември или декември м.г. е достатъчна, за да сe спести публичното порицание. Така хартисаха стотици известни фирми и имена.

За длъжниците се прие "начален срок" от 1987 г., а за банките - средата на 1991 г. Защо? Укри се голямото изпомпване на ресурси от ДСК, БНБ и клоновете й за възникващия частен капитал у нас и трасфера на пари към тайните задгранични фирми.

Публикуваният списък не спази атрибутите на закона, а БНБ срамежливо премълча това. В него ги няма неиздължените заеми на задграничните дружества, част от дълговете на бившите външнотърговски организации, борчовете на ДЗУ по финансираните от банките секретни програми "Нева", "Монблан" и "ПР", маса кредити на скандалните "Булгаргеомин", "Океански риболов" и др., задлъжнялостта на индустриални мастодонти и парите - харизани от ДФРР. Списъкът не отрази многобройните опрощавания на кредити, извършени от парламента - през 1991, 1992, 1993 г и по така наречения ЗУНК-ов закон. В списъка ги няма съдебните вземания. Има ги фирмите на партийния аферист Акрам, но не и на покровителя му от Държавна сигурност Радослав Радославов...

Затова списък има, но кредитен регистър, обещан от централните банкери като готов до края на миналата година - още не. За чудене ли е тогава, че уж очистената БНБ потвърди факта на "върнатите" 547 млрд. лева от кредитни милионери. Сред най-едрите "връщачи" бяха фирмите на Мултигруп.

Мотивът е ясен - оневиняване на едрите грабители. Но истинската цел остана неизвестна - препирането на пари. Онези митични 547 млрд. са реалната 10-процентова комисионна за 5 млрд. дойчемарки мръсни мънита. "Погасяването" на лошите заеми щеше да ги аргументира и обоснове в банковата статистика и платежните баланси. Този път съвсем чисто и прозрачно за разлика от "ювелирните" операции с престрелки навремето в "Надежда" и "Белите брези".



Милиардът е "невинност"

Популярен лаф гласи, че ако дължиш малко пари на банката, спиш неспокойно. Ако пък й дължиш много, банкерите са тези, които не могат да спят.

У нас финансистите винаги спят спокойно. А "неспокойните" също заспиват: или ги скачат от високото като бившата шефка на "Левови операции" в ДСК Антония Недялкова, или ги самозастрелват и самообесват като банкерите от партийно-кадесарската финансова афера "Акрам".

{Неспокойните, приказливите или пък научилите повече, отколкото им се полага, се "пречукват" в нещастни случаи. Най-малкото гърмят или горят къщите им, заплашват децата им...}

Кредитните милионери също спят спокойно - и над земята, и под земята. По породата си те биват само два вида - за еднократна и за многократна употреба. Първите са набор от криминалните контигенти на социализма, заловени от тогавашната Стопанска полиция. Те са подставените лица - "бушоните", "патиците" и пр. Темида вижда единствено тях. Вторите са от висшите етажи на комунизма - неговите номенклатурни отрочета като Стамен Петров и част от длъжниците от Г-13. Тях не ги съдят.

В затвора лежи бившата шефка на ДСК в Перник за 34 млн. лв. невърнат кредит, а не Любомир Витанов, акционер и шеф на "Джес еър" който не връща парите и дължи всъщност много повече - към 5 млрд. лева.

Държавата "ни" продължава да отказва да преследва висшата комунистическа номенклатура, замесена в най-тежките финансови афери. Засега няма нито един "богоизбран" съден или осъден по големи финансови афери.

От 1991 г. и досега държавата "ни", т.е. мнозинствата в парламента, правителствата, БНБ, БКК и пр. - отказва да създаде една "банка-болница", която да разчисти сметките и да опази каквото може да се опази (идея предложено ни още тогава отвън).

Напротив, приемат се закони, които дори улесняват разграбането с правила от рода на Пар.21 в Закона за банките, ПОДАРЯВАЩ на търговските банки държавна недвижима собственост, предоставена им за стопанисване и управление. Банково-кредитният октопод продължава да е част от самата власт.

Григор Лилов, в."Труд"

-------------------------------