Моят приятел дилърът
"Куките яко дърпат треволяк и изобщо не ме закачат", разказва 26-годишен търговец на леки наркотици от София
[ 2004-09-25 ] Борислав ПЕТРОВ
Cинтетичната дрога, като екстази и амфетамини, върви повече от тревата на дребния пазар.
Mарихуаната се отглежда свободно в затънтени български села.
Младите обитатели на българските крайни квартали все повече заприличват на надрусаните герои от "Трейнспотинг". Снимки архив "Новинар"
"Колкото е трудно да спреш наркотиците, толкова е трудно и да спреш да продаваш", казва 26-годишният Х. и се разхилва уморено като човек, който е прешмъркал предишната вечер. "Спирам за един месец и като почнат да ми свършват парите, направо откачам."
Х. продава наркотици от 12 години. Живее в краен квартал на София. Кара нова, не много скъпа кола, от която непрекъснато дъни "рага". Целият е обсипан с татуировки, но сред тях няма от тези, с които шефовете бележат дилърите си. Има магнетичното излъчване на героя на Джони Деп от филма "Дрога".
Продава в апартамента, в който живее с майка си и баба си
За близките си той е обикновен бизнесмен, а не престъпник. Вратата му е от масивно желязо, покрай нея има две камери и микрофон, с които наблюдава стълбището и площадката пред апартамента си. Мониторът е в стаята му. От там разпределя дозите. Като се надруса, спира да работи. Като му извадя тези часове, не му се събира много дълъг работен ден.
Сядаме в градинката на десетина метра от входа на блока му. Купили сме си студен чай, защото Х. не пие. Говори по типичния за пласьорите начин: ръката му е на устата, а гласът приглушен, оглежда се непрекъснато. Казвам му, че не сме герои от "Добри момчета", той се смее и си маха ръката.
Х. е на 14 години, когато по-големи батковци го вкарват в бизнеса. Продава, но без да пробва. "Чак на 20 за първи път опитах", казва той. В началото - от 93-а до 95-а - никой не го притеснява. Полицаите не го проверяват, мутрите още не се интересуват от дрога. Първите проблеми с властите идват чак няколко години по-късно. Съседи се оплакали, но може и да са го издали други дилъри, не е сигурен. Правят му обиски, викат го да дава показания, но всичко бързо се разминава. Ефект? "Никакъв. Нулев!", казва Х. В себе си не носи дрога. Стоката му е по приятели с чисти досиета или в тайници.
Към 1996 година обаче
независимата търговия свършва
Появяват се младежи, които бързо се наместват в ролята на квартални мутри. Те първи започват да "охраняват" бизнеса с дрогата, но кротко, без ексцесии. През 2000-а ситуацията рязко се променя. "Търсят ме някакви изроди. Крих се две седмици. Бяха изпопребили почти всички дилъри." Групировките излизат на сцената. Свързват се мутрата, която охранява Х., и той започва да работи за тях. После се отказва, но пак се връща в бизнеса. Неговите "колеги" се издигат в йерархията, той обаче не иска. "Добре му е, а е и женен с деца, не му се занимава да дърпа хората и да ги пребива," обяснява Х. философията на своя патрон.
В началото силовите групировки
слагат печати върху цигарите марихуана
Печатите се сменят всеки месец. "Едните бяха сикаджиите, другите - Bисаджиите, третите еба ли му майката кои бяха", спомня си Х. "Почнаха да се тормозят за територии и всеки гледа да те дръпне към себе си." От време на време, когато стане напечено покрай преразпределението на териториите, на Х. му се налага да потъне в нелегалност. Тогава ходи при приятели или в провинцията. Зачезва най-дълго за седмица. Но не се крие много. "Ти луд ли си!? Кой ще ме намери?"
Всеки дилър си има норма. Питам Х. неговата колко е и как я определят. "Идват при теб и те питат колко продаваш", обяснява той. "Ти им казваш 20 грама, а продаваш 100 на ден. И те в началото искат да продаваш 100 на седмица. След месец пак се обаждат - малко са 100, трябва да продаваш 150." Човекът над Х. трябва да даде пая на тези над него. Плаща на район или на човек. "Пита ги - колко искате от него? Те казват - 1000 лева. И той им ги дава, за да може да работи. Аз му правя 1000 за тях, още 2000 за него и за мен някакви."
След като групировките слагат ръка на бизнеса, на Х. му се налага да продава всичко, не само трева. "Дървено ми е, братле.
Амфетките вървят повече от тревата."
Амфетки вика на амфетамините - онзи наркотик, за който след Опицвет разбрахме, че половин тон може да мине за лична консумация. "Гледам някакви, еба ти пичките, манекенки некакви, и се ошмъркат с тея боклуци. Коката може да е скъпа, ама не е такъв боклук. Даже са ми казвали, че слагат хероин вътре, за зарибявка. И повече пари се лапат. Днеска, ако продам 50 грама трева и примерно 2 грама амфети, от едното ми е 30 лева и от другото ми е 30-40 лева. Всички са много зарибени на амфети и просто пазарът го налага. Съседният дилър продава всичко, за кво ще идват при тебе за трева, а до оня за другите неща? Казват ми, ако искам да правя яките кинти, да продавам хероин. Ако ще да правя по един милион, не искам някой да ми умре. Нали ще хвана да се гръмна!?"
Кокаин продава само по поръчка. Това не му пречи да е наясно с последните вълнения в бизнеса с белия прашец. "Района го държаха Б. и Ж.. Те са висаджиите, на Клюна. Обаче стана нещо и тоя Златко Баретата дойде, хората му почнаха да завземат територии. Моят човек сега е минал към тях и нямам проблеми." Уморих се да смятам колко хора има във веригата на наркобизнеса и реших направо да го попитам.
"Трима. Биг босът е четвъртият."
Х. е облечен с маркови спортни дрехи. Поддържа лъскава приятелка с манекенски вид. Грижи се за семейството си. Колко ли пари изкарва? "Поне хиляда и нещо. Ама е различно - примерно по Нова година падаха по 1000 на ден." Сумата не му се вижда малка за риска, който поема. "Къде ще изкараш 1500 лева на месец, кажи ми?! Не мога да работя за 300 лева! На майка ми ли да дам, вкъщи ли, на мен ли да си купя нещо? Веднъж, като имах проблеми, бачках една година, но и тогава си продавах."
Възрастовата граница на клиентелата му е доста ниска. Най-малките ги гони, но на 17-годишни продава. "Много рядко им давам, само ако са с по-големи. Дете ми идва в нас!? Не става!" Най-възрастните му клиенти са по на трийсет и няколко години. Те предимно шмъркат, но и трева си купуват. "Пазаруват един път седмично, но си взимат повече. Щото си работят, имат си кинти. А тия" - посочва четирима 18-19-годишни тийнейджъри, които го чакат за покупка - по пет пъти на ден идват.
Питам го, дали криминализирането на еднократната доза не се отрази на оборта му. "Ти побърка ли се?! Хващат те - туп!
Хиляда кинта на куките и си пак в час
Ей тука, петдесет метра по-надолу, хванаха едни мои приятели с по една цигара. Те си ги дадоха още в районното и ги пуснаха веднага." Замислям се, че този закон е доста доходоносен, но не мога да се сетя за кого. И Х. е в неведение: "Не знам кой ще изкара повече - ние или куките. Сега шефовете им се сменят непрекъснато, не може два месеца да цакаш на един, после да дойде друг. И моите хора не могат да платят за всичките си дилъри. Казват най-силните по имена и куките не ги пипат. Може ли да съм дилър от сума ти години и да са ме привиквали само два пъти?" Питам го на полицаи продава ли. "Да бе, братле! Треволяк си пушат и те най-редовно. Имам двама - трима редовни, даже единият ми е приятел."
Х. не мисли да се жени скоро. Децата са още по-далечна перспектива. Живее му се. Пък и други мисли го тормозят сега.
"Знаеш ли колко пъти съм се замислял да се откажа. Знаеш ли как ти действа на психиката? Предлагам му да работи за презрените от него 300 лева месечно. "Не става. Аз сега чакам да ми паднат някави пари и да си отворя някакъв бизнес, автомивка или нещо такова, легално."
Х. живее добре - динамично всекидневие, пари, познати, около него винаги има красиви жени, има самочувствие, изглежда добре. Физическият труд, който извършва, е минимален. Има и цел - дребен легален бизнес. Когато имаш пари, това не е недостижимо. Аз си взимам диктофона и отивам да си изкарам заплатата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите