Всеки от нас си има предел на недолюбване и аз все още не съм го стигнала...

А ако трябва да си говорим за идеи-утопии за спиране на престъпността, ето ви една, дори се развиват три. Който желае, да прочете

ПРОЕКТ ЗА ДАНЪЧНА ХАРМОНИЯ И НАРОДНИ ПРАВДИНИ

Идеите на тихия данъкоплатец обикновено са миролюбиви и градивни. Да разсипва държавата си, той няма да посегне, дори ако държавата го скубе и му се надува. Но да измисли как да се възстанови правдата - това да! Според най-скромните предвиждания един хладен икономически подход би осигурил дори подредба и разцвет на чувствата между него и държавата. Защото тихият данъкоплатец все си въобразява, че справедливостта в отношенията е изгодна и за двете страни. А и жал му е за котката, макар да я мързи да лови мишки. Не е по джоба му да я храни, но пък мило му е да я натири. Затова и проектите му са светли, хуманистични и обаятелни. Като... сън.

Ето един от тях.

Просто: когато държавата не изпълнява обществения договор и гражданинът търпи щета - да си възстановява тази щета от данъците. Щом в бизнеса всички загуби се приспадат и компенсират, тъй да бъде и в поданството. Защото, както бизнесът, тъй и частният живот, днес са поле на величави усилия за просъществуване...

Например: открадват му на гражданина портфейла със заплатата (държавата държи крадеца на свобода, въобще не го залавя, а когато го залавя - го пуска), тази сума човекът си я изважда от данъците.

Открадват му на гражданина велосипеда - и тази загуба се изважда.

Задигат му, както се очаква, автомобила - хайде, олекнаха му данъците и с един автомобил.

(Същото и с телевизора, с часовника, с балтона, с чадъра дори - ако му ги откраднат.)

Отива гражданинът на лекар. Бръква се да плати за апандисит, за рентген, за инжекция, за клизма. Но той на този доктор му е вече наброил заплатата (нали редовно му прибират осигурителните вноски!). Значи - ще си удържи апандисита (и пр.) от данъците.

(Същото - с пломбите и ченетата.)

Или, когато ти вземат момчето войник, свещения си дълг да отбива, па ти го пращат през, ден през два вкъщи - да си го храниш, или в казармата храна да му носиш и пращаш, ти (който си платил и за отбраната също) този порцион от данъка преспокойно си го отчисляваш.

Или, като не ти доучат детето в училище (понеже и официалното образование пак ти го издържаш), като трябва за матура или за изпит приемен от джоба си да даваш, на частни учители ръката да позлатяваш - приспадни си и този разход от данъчната сметка, опрости на бирника службата: по-малко пари да брои, по-малко числа да смята.

А когато хляба насущний за трапезата си купуваш, когато ти се озъби хлябът и нокти забие в кесията ти изтъняла - ти и тази цифра я пиши в тефтера, поискай си я от данъците, които чинно си внесъл. Защото, да не би (тя, държавата) мирно седяла, да не би дремала, спала, мъркала и зад ухото почесвала, не би таквоз чудо видяла: в най-житната година - най-скъп и оскъден хляб за народа...

Така и с парното, така и с водата, така и с тока... За всички, които под мустаците й шетат и пакостят, за всички, които плюскат и се покапват, облизват се и дупки на коланите през ден отпускат - нека тя да се разплати с данъкоплатеца...

И ще настъпи хармония някаква.

И правда също.

Може би...


P.S.

Тук тази сладка утопия се разклонява в други две утопии. Още по-сладки и... още по утопии.

Първата: ще се събуди един ден държавата, а паницата й празна. И ще подгони мишките. Най-сетне.

Втората: като ще трябва гражданите толкова много пари да си удържат, вземанията им ще надхвърлят данъците, държавата няма да има с какво да плати. Е, българинът патриотично ще й опрости дълговете, но, за да се спази редът, тя ще трябва до всеки от нас молба да подаде. И тогава от гербовите марки ще се съберат такива суми, че хазната за пръв път ще се напълни. И ще се чудим в коя държава сме осъмнали...