Принципно съм съгласен, че на бруталността трябва да се отговаря с повече бруталност. Ще ти разкажа една история от времето когато бях на 9 години:
Някой ни крадеше пощата... Изчезваха писма, вестници, всичко наред. Нашите се бяха видели в чудо, ама нямаха идея как да си решат проблема. Един ден ми писна да ги слушам как се вайкат, и реших да им помогна. Взех една капачка от буркан "Омния", с ножицата изрязах ленти от капачката. После направих едните краища на зиг-заг /\/\/\/\/\/\/\/\ (станаха адски остри), отидох долу при кутиите, и заковах тези неща от вътрешната страна, отдолу и отгоре на дупките на вратата. Защото знаех, че "онзи" си пуска пръста през дупките и така избутва пощата нагоре. Краищата завих навътре, така че да може да си мушне пръста без особено съпротивление, но да не може да го извади. След това отидох на училище.
След даскало почти бях забравил за капана, но когато влязох във входа, ме чакаше улов: един местен дангалак от входа. Стоеше с пръст в нашата пощенска кутия, и не смееше да мръдне. Сигурно е било много болезнено.
Беше бесен!!! Каза ми веднага да отворя кутията, за да си извади пръста. Аз му казах, че няма да стане, и го заобиколих на почетно разстояние. Казах му, че трябва да изчака да се върне баща ми. Осъзнавах, че ако сглупя да го пусна, ще ми се разкаже играта. Той беще по-голям и доста по-едър, а пък и беше известен побойник в махалата....
Когато видя, че няма да го пусна, го удари на молби. Каза, че му се пикае.... Аз му казах да стиска и се прибрах в къщи. След няколко часа се прибра и баща ми. Беше много ядосан, веднага попита за ключа от пощенската кутия и слезе да освобождава уловът ми. Аз го последвах. А уловът ми изглеждаше много жалък. Беше се напикал.... А физиономията му показваше физическа болка + отчаяние. Направо да го съжалиш....
Баща ми го освободи и го заведе някъде да си приказват. Не знам какво му е казал, но онзи ме заобикаляше като ме види, и никога не ми досаждаше.
После отнесох страхотно конско от баща ми, и малко бой..... Така и не разбрах какво лошо съм направил. Питаше ме какво ще правя, ако му бях отрязъл пръста, и какво ще стане, ако пръста му гангреняса и се наложи да го отрежат....
Както и да е, случката се забрави. Минаха много години, по стечение на обстоятелствата не бях ходил в родния си град повече от 10 години. Никой не беше чул нищо за мен, както и аз бях в неведение какво става там.
Наскоро разбрах какво е станало с онова момче, което крадеше пощата. В момента излежава доживотна присъда за убийство и въоръжен грабеж. Със същият онзи показалец, който уж съм щял да отрежа тогава, е натискал спусъка когато е убивал жената за да и вземе оборотът от чейндж-бюрото в Кюстендил преди около 10 години. И да ти кажа честно, съжалих, че тогава не съм му отрязал пръста. Трябвало е да се постарая повече.... А един бой или намалено поведение щяха да са само малка дреболия в сравнение с това, което щеше да бъде предотвратено....

Редактирано от net911 на 18.11.03 09:31.