се занимавам с търговия. Но съм служител на един много по-голям търговец. Цяло щастие е, че нямам досег с данъчни, пожарни, и т.н. Обаче такива историйки съм слушал много. Всичко идва от зле уредената ни държава. Има закони, но всеки си ги тълкува както му е угодно. Наред с тези, които откровено го правят за пари, има и такива, които са си пълни неграмотници, които си пазят столчето. Те просто бавят нещата, прехвърлят ги към други, губят време, докато човека се откаже или попадне на корумпираните да му свършат работата. Основно за това не вървят нещата в държавната администрация. Тази форма на корупция е по-различна. Тя по-скоро е вторична, нищо, че е по-стара форма от тая в митниците. Вторична е, защото е на по-заден етап на движението на парите. Нали търговеца има стока, продава я за пари и купува нова стока. При завъртането на цикъла на всеки оборот се опира до митницата. Тоест, тази корупция е част от цикъла. Дакато тази, за която говориш има по-скоро епизодичен характер, която я прави не по-малка беда за търговеца, защото е непредвидима. До някъде ги разбирам тези хора. Заплатите наистина са им малки, в сравнение с припечеленото в страни. Но по-важното е, че и те разбират, че няма оправяне и гледат да се уредят. Проблема е, че поне 80% от българите биха постъпвали така, ако имаха възможност. Упадъка на морала е толкова голям, че направо не вярвам че има достатъчно свестни хора да направят някаква реформа. Това са основните спънки на всичките опити за реформи - криворазбраните пазарни принципи и почти пълната липса на морал. Затова съм такъв песимист. Не, че не вярвам на царя, партията му, Емил Димитров, ако щеш. Не вярвам, че те могат да се справят с един цял народ, който сам не желае да се оправи.