|
|
| Тема |
 R.I.P поезия |
|
| Автор |
Oтвъднoтo3oвe () |
|
| Публикувано | 30.10.11 11:35 |
|
|
|
Тука ще отворя тема,
за Смърта обременена.
Носещата тъканта,
на обречената ми съдба.
Живота неспокосано минава,
като обречена на смърт застава.
Застава, кой застава под заслона?
Кой в мрачните си мисли пак мечтае?
Живот иска пак ли да скатае?
И в миговете тъжни да мечтае?
Та той е преходен, на никому ненужен.
От никого не искан, незаслужен.
Мисли за реалността,
демек за Смъртта.
R.I.P поезия е това,
демек пътя към гибелта.
Гибел те очаква знай,
точен и ужасен край.
Мозъка ти се тресе,
споко няма накъде.
Няма тук и там копнежи,
няма и измислени падежи.
Има само Нищота.
Нищотата на Смъртта.
И мисли за това как ще мреш,
и как душа ще погребеш.
И как плътта ще завони.
И как мисълта ще отлети.
Няма надежда, няма и досада,
няма го живота, тъпа изненада.
Мисли за след това.
Мисли за след това.
За отвъдното,
и за Смъртта.
Тамо няма хора знай,
там и теб те няма, край.
Редактирано от Oтвъднoтo3oвe на 30.10.11 15:10.
| |
| |
| 
|
|
