Тука ще отворя тема,
за Смърта обременена.
Носещата тъканта,
на обречената ми съдба.

Живота неспокосано минава,
като обречена на смърт застава.
Застава, кой застава под заслона?
Кой в мрачните си мисли пак мечтае?

Живот иска пак ли да скатае?
И в миговете тъжни да мечтае?

Та той е преходен, на никому ненужен.
От никого не искан, незаслужен.

Мисли за реалността,
демек за Смъртта.

R.I.P поезия е това,
демек пътя към гибелта.

Гибел те очаква знай,
точен и ужасен край.

Мозъка ти се тресе,
споко няма накъде.

Няма тук и там копнежи,
няма и измислени падежи.

Има само Нищота.
Нищотата на Смъртта.

И мисли за това как ще мреш,
и как душа ще погребеш.

И как плътта ще завони.
И как мисълта ще отлети.

Няма надежда, няма и досада,
няма го живота, тъпа изненада.

Мисли за след това.
Мисли за след това.
За отвъдното,
и за Смъртта.

Тамо няма хора знай,
там и теб те няма, край.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Oтвъднoтo3oвe на 30.10.11 15:10.

Представям си я в светлина,
представям си я като красота.
Обляна от дълбочина,
от тайнството на тъканта.

Докосвам я със щастието на поета,
издигнат от народа за кумир.
А тя е просто съвършенството обикновенно.
Тъй вечно непроменящо се и прекрасно.

Тъкан от топлина.
Тъкан от светлина.
Тъкан от блян.
Тъкан от Доброта.
Тъкан от Любовта.

Сънувам ли я казах или си помислих аз?
Не аз не мога съвършенството да сътворя.
Бленувам я със пъстрота на спомени реални.
На мъките и ужасите на живота я бленувам.

Бленувам я със ужасите на живота,
явява ми се тя отново като Ангел.

Ангела на Смъртта.
Ангела на Смъртта.
Знам, че твойто име е жена.

Тъканта и се мени,
а любовта и си стои.
Тя винаги е топла като любовта
и винаги облива ме с яснота.

Със нея живота е прозрачен.
Със нея живота е кошмар.

Със нея аз спомням си мечтите.
Със нея спомням си тъгите.

Със нея спомням си за вечността.
Със нея спомням си за живота и гадостта.


Кое ти дава сила тук и сега?
Единствената сила е Смъртта.
Защото тя е Любовта.

Sorry, за тристишията, но ги приемете като Хайку.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Oтвъднoтo3oвe на 15.11.11 12:54.

Да умрем, да умрем,
и живот да погребем.
Да се слеем със пръстта,
да прецакаме властта.

Да не тънем в нищета,
да не гледамe Смъртта.
Да сме точно в Пъкала,
Да не чувстваме Страха.

Редактирано от Идиoт пo бългapckи на 24.11.11 11:44.