Представям си я в светлина,
представям си я като красота.
Обляна от дълбочина,
от тайнството на тъканта.

Докосвам я със щастието на поета,
издигнат от народа за кумир.
А тя е просто съвършенството обикновенно.
Тъй вечно непроменящо се и прекрасно.

Тъкан от топлина.
Тъкан от светлина.
Тъкан от блян.
Тъкан от Доброта.
Тъкан от Любовта.

Сънувам ли я казах или си помислих аз?
Не аз не мога съвършенството да сътворя.
Бленувам я със пъстрота на спомени реални.
На мъките и ужасите на живота я бленувам.

Бленувам я със ужасите на живота,
явява ми се тя отново като Ангел.

Ангела на Смъртта.
Ангела на Смъртта.
Знам, че твойто име е жена.

Тъканта и се мени,
а любовта и си стои.
Тя винаги е топла като любовта
и винаги облива ме с яснота.

Със нея живота е прозрачен.
Със нея живота е кошмар.

Със нея аз спомням си мечтите.
Със нея спомням си тъгите.

Със нея спомням си за вечността.
Със нея спомням си за живота и гадостта.


Кое ти дава сила тук и сега?
Единствената сила е Смъртта.
Защото тя е Любовта.

Sorry, за тристишията, но ги приемете като Хайку.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Oтвъднoтo3oвe на 15.11.11 12:54.