още не си се успокоила, това ме натъжава 
показното самоактуализиране чрез принадлежност към дадена група (вкл. такава, отличаваща се с някакъв ексклузивен дискурс) не показва индивидуалност, а точно обратното - обикновен конформизъм.
сигурно имаш предвид показно самоидентифициране, щото понятието "самоактуализиране" предполага нещо далче по-цялостно като диапазон дейности и продължителност във времето и трудно може да се използва при характеризиране на каквото и да е виртуално изказване.
и дори да се абстрахираме от това изпъква друга проблемация:
принадлежността на някой към определено място в скАлата "индивидуалност-конформност" (характеристики на конкретно поведение) или
"индивидуализъм-конформизъм" (устойчиви общи характерови диспозиции) се определя от няколко критерия, а не само от принадлежност към група. Нещо повече, всеки принадлежи към група реално, референтно или фантазно и по този начин самото понятие "прин. към гр." се оказва прекалено генерализирано за да е критерий за каквото и да е. Освен това, има разлиен видове и различни степени на принадлежност към дадена група. Някой може да принадлежи към групата на "остроумниците", но не съвсем, напр. да не му се отдава много, но все пак да се старае; докато друг може да не се старае толкова, но да му се получава всеки път от воле. Първия може да пробва да промени нещо в стила си за да улесни по-доброто му приемане в групата, втория без да си мръдне пръста може да бъде засипан с покани от членовете; но първия може да откаже промяната, докато втория, въпреки одобрението, може да промени нещо в себе си. Т.е. очертава се нещо доста по-сложно от двоичната схема, която се опитваш да представиш.
С други думи, следващият път като искаш да кажеш, че Х е конформист, просто кажи, че Х е конформист, каквото и да заначи това 
|