Хм, разклатените деветнадесет не са като сладките шестнадесет.
На шестнадесесет светът е по-ясен, по-подреден. Или поне такова е усещането. Имаш чувството за предстоящност - веднъж да завърша, си казваш, и тогава - дръж се за палците, общество!
Не че шестнадесет са кой знае каква прелест, даже според мен хич не бяха бамбуча, но пък деветнадесет съвсем ти вземат акъла. А и преди сесия винаги те налягат черни мисли. Това - от личен опит.
На изпита ми по литература се беше паднал Вазов. Много ми се щеше да напиша, че Вазов sucks, даже ей така заради бунта, щото всички обясняваха какъв Велик Вазов е той. Мечтата ми беше да се падне Гео Милев. Не се падна, разбира се. Мечтите рядко се сбъдват. И може би така е по-добре.
За Вазов изчетох 70 сантиметра критика - смяташ ги като сложиш книгите една върху друга, а не една до друга. И пак не го заобичах, въпреки хилядите изчетени възхвали. Как пък един не го изкритикува? Може би не е "моята гъба".
Ти в кой факултет си?
В юридическия факултет колегите се скъсваха да слушат чалга. Боже! Как да не напишеш "голи и тъпи"? Сега не знам какво слушат юристите, но едва ли е по-различно.
Вървя си оня ден близо до едно голямо кръстовище и спирам на светофара. Отгоре се задава бързо бързо една кола, не помня марката, но не беше Голф. Чува се силна музика. Очаквам да е ар енд би или чалга. Shine on your crazy diamond. Представяш ли си? Някой си кара, надул Флойд! Имало Господ на музиката явно, имало Сила Небесна на Нечалгарите! Без малко да тръгна към река Йордан.
Последно чух тази песен близо до ЦУМ, изпълняваше я някакъв уличен музикант на китара. Но беше преди години. Оттогава човек може да я чуе само на собствения си компютър, но то не е същото.
На деветнадесет разсъждаваш за смисъла, после вече не. Поне при мен протекоха така нещата. Какъвто и да е смисълът, не ми е дадено да го схвана, така че се наслаждавам на безсмислието.
Ако на деветнадесет някой ми беше казал, че е спрял да разсъждава по тези въпроси, щях да реша, че е остарял. Ако тогава някой ми беше предложил да съзерцаваме заедно облаците, вместо да говорим за смисъла, щях да му се изсмея и да си тръгна. На деветнадесет човек е високомерен.
Вчера със сина ми хранихме мравките. И им давахме трошици от мънички кифлички. На мравките трябва да им даваш съвсем съвсем миниатюрни трошици, не че иначе няма да се справят, но като си решил да подаряваш, защо да затрудняваш този, на когото даваш? С птиците е по-различно - те ядат дори пуканки. На деветнадесет се чудех защо родителите ми са ме създали, къде е смисълът от това? Сега си мисля, че е било, за да се науча да давам малки, съвсем мънички трошици на мравките.