24 март, понеделник, Доходно здание, 19 ч.
РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ
Хор ДУНАВСКИ ЗВУЦИ Русе
Диригент НАЙДЕН ТОДОРОВ
Солисти ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ пиано
Даниела Караиванова сопран
Андреана Николова мецосопран
Александър Баранов тенор
Момчил Миланов бас
П. Владигеров – Концерт за пиано и оркестър № 3
К. Дженкинс – Меса за солисти, хор и оркестър Въоръженият човек

Задавах си предварителни въпроси.
Защо Владигеров в Русе, а в София (на Европейския), Шопен? Причината за различието в програмата не ми стана известна, но струва ми се, че се получи по-добре. Панчо го слушаме сравнително рядко, а в Третия му концерт има всичко, Людмил Ангелов нямаше грешка, може би Найден трябваше да прибере леко оркестъра на места, за да даде шанс на пианото, но като цяло това изпълнение показа целия блясък на този чудесен български концерт на Владигеров! Да не забравяме, че Людмил не е единствено Шопен, той направи интегрален запис на 5-те клавира на Панчо!

За втория номер в програмата се повлиях мъничко, тръгвайки за Русе. Слушахме в колата Класик ФМ и водещият пусна някакъв откъс от Карл Дженкинс. Решихме единодушно, че отиваме за нещо, като филмова музика. Оказа се, че не само нищо не знаем, а дори и не подозираме какво ще ни се случи. Тази "Меса за мира" ме съсипа. Физически дори...Не ми е трудно да разкажа подробно за нея, но с две думи няма как да стане. Книжната програма е достатъчно точна и обстоятелствена (преди малко я прочетох), има и специално приложение с текста. Ако някой прояви интерес, ще я сканирам и ще я пусна тук. Само да кажа, че бях абсолютно зашеметен. От замисъла на произведението, проведен през съдържанието му и потресаващото изпълнение на участниците в него – двата хора (Детският "Дунавски вълни" е по-скоро младежки), солистите певци, мултимедията, Русенския оркестър и постоянно всеотдайния Найден Тодоров! Който направи искрен спектакъл, за чието определение думата е убийствен!

28 март, петък, Доходно здание, 19 ч.
ПРАГА ФИЛХАРМОНИЯ
Диригент ИСРАЕЛ ИНОН
Солист МИША МАЙСКИ виолончело
Ф. Менделсон – Симфония № 1
Й. Хайдн – Концерт за виолончело и оркестър, до мажор
М. Брух – Кол Нидрай за виолончело и оркестър
А. Дворжак – Серенада за струнен оркестър

Признавам, че преди месец звъннах в Чехия да питам каква е тази Филхармония, отговориха ми утвърдително.
Диригентът, без да демонстрира някакви специални мануални техники, направи всичко, както трябва. Изпипано до най-малкия детайл. Нямайки как да бъде различно при този абсолютно дисциплиниран, отзивчив и качествен състав. Със задължителния (както винаги!) отечествен композитор в програмата и отново същия в биса...
Още нещо ще си призная.
Реших да отида на този концерт и заради Миша Майски, разбира се. Не че не слушахме на Мартенските същия Хайдн преди години. Не и заради предаността в течението на традицията да срещаш отново световно име. Най-вече да видя дали нещо се е променило в различно. Е, той си беше, същият. Макар в първата част на Хайдн да заигра по ръба на бръснача. Убеден съм, че го направи нарочно и се забавляваше лично. Докато в Брух беше тотално потопен и ме попиля! Какво да напиша освен, Майстор!
Между другото, тази вечер по Унитела пуснаха негов запис с 4-то чело на Бах. Беше с чисто черна коса. Превиках населението вкъщи да го видят. Защото големият ми син много добре помни Майски в Русе, а и на следващия
ден му се случи в София, а на малкия сега му се падна първия път.:)

Толкова за личните впечатления от Фестивала в Русе.
Имаше и други, но не намирам сили. Пък и такива срещи са преди всичко за изживяване, не за разправяне
Поуморих се малко, за една седмица два пъти ходих. Съжалявам, че в тази пауза от два дена пропуснах Музика Нова, но се наложи да се върна в София. Онзи ден питах във фоайето човека с програмите дали не му е останала някоя, отговори ми, че имало малко отпечатани, около 40-50 бр. Ако е вярно, не е много честно, защото капацитетът на зала Европа в Доходното е доста по-голям. А залата е била изпълнена, видях после. Като утешение ми остана, че направих запис от Хр. Ботев. Въпреки техническите сривове и несъвършенства, който се интересува, ще се докосне до това какво се е случило. По-късно в записа има и отзив на Янина Богданова за италианския концерт.

За финал на речитативите ми, две думи за публиката.
От доста години похождам в любимия Русе, дори когато не ми беше много ясно (освен чисто наивния интерес, че някъде има музика) защо го правя.
За 30 и повече години опознах тази интелигентна и знаеща публика, сближих се с нея през времето, повярвах й и честно казано съм с неотменим респект към нея. По цял свят има разни непригодни изпълнения, но тази година ме подразниха (а съм определено устойчив на подобни) някакви екземпляри, които ту не си бяха изключили телефона, ту някой се изкиха и другият му вика наздраве, ту зад гърба ми един чичко се опитва да подсвирква Хайдн и то ужасно фалшиво, ту да ръкопляскаш на втора част Вивалди за компенсация...
Както и да е, кахъри са си, макар и дребни

Последно
Чуден Фестивал са Мартенските. Не за някому по нещо, всичко за всички!
Това може да прави само едно общество, убедено в стойността, която притежава, носи и ни я споделя искрено и неотменимо!
Благодаря, Фестивал!
Не просто добри, превъзходни сте!