Публиката на концерта на Шарон Кам се случи такава, за каквато навярно мечтаят всички музиканти. Без телефонни звънци, здрава, без кихавици и кашляне, в най - голяма степен внимателна към случващото се на подиума, погълната дълбоко от прекрасната музика на кларинетните квинтети от Брамс и Моцарт. Чувството, че заедно с мен и цялата зала съпреживява вълнението предизвикано от изключителната "Кам и приятели" е страхотно и за съжаление рядко случващо се. На заключителния концерт на ММД се разбра, че на Г. Димитров Бах му е далечен. В началото на концертния сезон имах "удоволствието" да чуя Хайдн свирен от М. Минчев както Брух. В Русе с участието на сина му с естетика отпреди 50 - 60 години и двойния концерт от Бах. Надеждата ми след антракта да поседна беше напразна. Публиката отново ме "изненада". Надявах се да намалее след солиста, в София и е практика. Симфония на псалмите изисква, според мен, по - класни духови, но участието на хор "В. Арнаудов" беше на висота.