Мир на праха му!

Според мен тази музика не може да обижда. Тя може само да разплаква, при това без да има някакви претенции. Аз преди време въртях цялата 3 симфония нон стоп през деня. И тогава, колкото и да е странно (или може би не е?), и аз си зададох подобен въпрос. След това известно време слушах Арво Пярт и пак се попитах защо музиката му почти винаги бива определяна като авангард, защо на нея се гледа като на експеримент, разчупване на формата, пробив в теорията и достигане до съвсем нови висоти в композиционната техника...Нима божествена музика като Покайния канон или като Симфонията на Горецки заслужава да бъде най-безцеремонно скланяна според подобни изпосталяли теоретични парадигми? А като се има предвид, че подобни неща са се писали и за Бах...

Това, което винаги ми е въздействало най-силно в тази симфония е именно втората част. Нейният текст представлява молитва към Дева Мария, написана от едно 18 годишно момиче на стена в килия в затвор на гестапо. . .
Той гласи: "Майко, не плачи. Царицата небесна, пречистата Дева, ме закриля винаги".

Поклон!

Редактирано от vvvkkk на 13.11.10 10:28.