|
"Аз принципно съм смятала винаги, че ако не се хване бика за рогата, само замазваме козметично. А да се хване бика за рогата значи да се хвана ума и да се разложи на убеждения и постулати. Но тая работа е тежка и неприятна за повечето, не е като да се възнасяш и да въртиш наум кристални сфери."
Абсолютизирането и отхвърлянето на едно, или друго също не е добре. Затова писах, че съществуват много методики. Въртенето на сфери и пр., всякакви визуализации (като начални практики) също са част от методики - те имат своето място и вършат пак прекрасна работа.
Да, да се разглежда ума, да се търсят проблемите, да се отстранява всичко, което не Е, също е метод и се ползва от много религии и учения.
Няма да ги изброявам... поне не подробно.
Клеши, Скандхи... Полето на Пракрити с всичките му 24 свойства/елемента/аспекта..., за да бъде различен/познат Пуруша/Атман/Брахман...
Метода на отхвърляне/изваждане... (нети, нети)
Има и метод на приемане/събиране (и това, и това), но и той не минава без човек да опознае "врага", че даже е невъзможно.
Значи първо е необходимо да различим, да се хванем, да видим груби и фини елементи в себе си, да ги опознаем, да медитираме над тях, да ги прозрем/познаем тяхната същност (самадхи), а успоредно с това да видим и "онова", което е различно (и неописуемо) от тези фини и груби елементи, сиреч Светлината - чистата и ясна природа на ума, която има много имена...
Цялото това нещо е част от издигането по пътя към "не аз".
След този етоп разбира се следва етапа на събирането на първите два етапа - тоест да видиш Самсара и Нирвана като Едно, да видиш Дявола и Бога, като Едно, Небето и Земята като едно, живота и смъртта... нисшата (егоизма) и висшата природа (божественото)... да видиш тези клеши и скандхи, цялото поле на Пракрити като цветя, като разцъфтял Пуруша...
Затова виждането на мръсното* и отстраняването му от ума, за да се достигне до чистата природа на ума и един от методите.
Колкото повече навлизаш обаче в това "мръсно нещо" - егоистичната природа, толкова повече разпознаваш в нея Бога.
Да, в началото човек може да се комплексира като вижда недостатъците си и да не иска постоянно да ги гледа, но само ако се достигне до корена на недостатъците, на тъмната природа може в нея да се види Светлината и тогава естественото приемане и Любов, защото борбата спира.
Така се изгражда Златното тяло/аура.
Един от методите е от Клешите, през Скандхите към Транцеденталните Мъдрости на Буда (5 > 5 > 5).
В Християнството това е скрито зад алегорията на пращането на Смъртта и Дявола в Езерото огнено, където да горят във веки веков.
|
Re: Светлинното тяло [re: Kaily]
