човек има нужда да проверява от време на време на кой път се намира и дали е запецнал или върви.

Сякаш си направила доста по това, за което е темата ти.
Нямам познания по Кабала и другите подобни, с йога съм на Ви, за процесинга съм чела за обща култура.

Хубавото на това състояние е, че миговете са изпълнени с тиха бълбукаща радост в мен. Мога да виждам светлината си и не само нея, а най-различни неща. Знам за неща, които ме интересуват, или не чак толкова. Могат и да се направят разни такива, които да са от полза – нещо, като чудеса. Само с помисляне (или намерение, както се изразяват хората).

Мога да отида Отвъд (което за мен е Източник/Творец/Създател, У Дома, и който знае за Там, си има различни свои наименования, според това, в което вярва) и да се връщам. Някой ден сигурно ще го направя и с физическото тяло. Когато му дойде времето. Работата е в това, че след връщането от Там, чувството е много странно. Някакъв блян, любов, тъга, нещо неизразимо с думи. Сигурно на мен ми липсват такива за описание.

Имаше и има доста тежки моменти. Например - да се науча да вървя по пътя, без да излизам извън тялото си. Продължи 2-3 години, със задобрявания и зазлявания. При най-нормални здравни (или медицински) показатели. И като се има предвид, че преди бягах с километри. А близките ми ме използваха обикновено и винаги, когато имаше по-кофти работа за вършене, като най-стабилен психически и физически човек за тази цел.

Питала съм и тук дори, как да не ми се случва Кечари мудра (да си дойда на думата). Хората, или се радват, или поглеждат на това с насмешка. Други пък са на мнение, че по форумите няма, какво да научиш. Може и да са прави, а може и да не са, знам ли. Винаги ми идва на ум (и си го казвам) – за оня, който имал бронхиална астма и получил пристъп. Понеже било нощ, хората спели, той се притеснил и не се решил да ги събуди. От букварите на КК е май случката.

Разните религии и учения на хората, това, в което вярват са архетипи. Различни нива на състояние на съзнанието (осъзнаването). Като Христос-Буда-Кришна, примерно, и т.н..
Вярването им е създало молитвите (те само част от всичко). Те, молитвите (един от примерите) – са мисъл-форми.

Понякога, както и ти казваш за нещо подобно, някои такива неща вършат работа. Пробвала съм го и аз.

Понякога стоиш на отсрещния тротоар и се чудиш (чудя) – що за кофти избор на свободна воля?!

Най – неподходящо през този период за мен се оказа, че и шута е крачка напред при дадена ситуация на забиване. Т.е. – определено това не върви сега.
Някаква виртуална женица, бедното същество, изказа мнение, че това, за което говоря е депресия. Обикновено хората съдят по себе си и сравняват, като мислят (че мислят) и изказват мнение. Карай, хората не са виновни, че са хора.

„И това ще мине”, „Живей така, сякаш днес е последния ти ден” и тъпотии от рода, са просто едни безсмислици. А, ако имам още петдесет години живот?! Примерно пак.

Човек все в нещо трябва да вярва. Наскоро четох Пападжи и ахнах, като разбрах, че е на същото мнение, като мен – когато човек открие Себе Си, просто няма смисъл да търси Бог.

Накрая разбрах, че не виждат...