|
Бездънната чаша на ума
"Имало едно време едни Цар, който излязъл от двореца си на редовната сутрешна разходка, за да провери, как живеят поданиците му. На изхода срещнал просяк. Попитал просяка, какво иска, а просякът се разсмял на висок глас и казал: "О, Царю, питаш сякаш можеш да удовлетвориш желанията ми. Можеш ли наистина?" Царят се засегнал и обещал да даде на просяка всяко нещо, което поиска, докато той се почувствал удовлетворен. Просякът предупредил Царя да внимава и да помисли добре преди да дава такива обещания.
Просякът не бил обикновен просяк. Той бил Гуру на Царя в неговия минал живот. В този живот ученикът му не бил напълно събуден за духовният път и бил изоставил тялото си със съжаление, че макар да имал велик гуру, не бил успял да постигне себереализация. Гуру му обещал това да стане в следващия живот, той щял да дойде и да го събуди за любовта на Бог и за блатото на материалния живот. Ученикът бил прероден, като Цар и бил забравил миналия си живот, но Гуру помнел обещанието към своя ученик. Царят настоял да изпълни желанията на просяка. Просякът представил на Царя едно много просто желание: "Моля те, напълни догоре моята просешка паничка."
Царят намерил искането за нелепо и абсурдно. Той повикал своят министър и му казал да напълни паничката на просяка с пари. Министърът взел една торба с пари и ги изсипал в паничката. Паничката обаче останала празна. Министърът наредил да донесат още една торба, и още една, и още една. Монетите изчезвали и паничката оставала празна. Изсипали в паничката скъпа коприна, дрехи, плодове, храна, но резултатът оставал все същия . Паничката оставала празна. По това време се била събрала голяма тълпа да наблюдава забавлението. Престижът на Царя бил поставен под въпрос. Вече бил готов да изсипе цялото си царство в паничката, но не бил готов да се признае за победен от просяка.
Диаманти, перли, изумруди, злато – всичко било изсипано в паничката на просяка. Царската хазна вече била опразнена. Паничката била бездънна. Всичко изсипано в нея изчезвало. Било станало вечер и всичко възможно било вече изсипано в паничката. Хората наблюдавали шокирани и в пълна тишина. Най-накрая Царят се признал за победен. Той паднал в краката на просяка и казал: "Ти печелиш. Преди да си тръгнеш, моля те, кажи ми от какво е направена просешката ти паничка? Много бих искал да знам!"
Просякът се засмял и казал: "Направена е от човешки ум! Аз съм твоят Гуру от предишният ти живот и дойдох да изпълня обещанието, което ти дадох и да те събудя за реалността на живота и Божественото!"
Царят поканил Гуру да остане в царския дворец и да му бъде водач. С искрени и редовно полагани усилия, царят с сдобил с просветление."
... и три дни яли, пили и се веселили.
не познавам лично двамата преводачи, които са направили специално за мен превода от английски, че да им поблагодаря
Накрая разбрах, че не виждат...
|
Re: Светлинното тяло [re: Силвия М]
