Сички искат да идат в Рая, ма никой не ще да мре. Сега вече и в съвсем пряк смисъл...
Там е работата, че с далаверско* мислене не става. Става с искрено прегръщане/приемане на смъртта, както и чрез навлизането в нея, както и чрез опознаването на нейната същност - какво представлява всъщност тя. Но и това са етапи...
Едни не искат да живеят, а други - да мрът.
Едни не могат да живеят сами, а други не могат да живеят с който и да е.
Който иска да опази (спечели) живота си, ще го изгуби - тъй е речено.
Често, страданието води към Бога* и към непоносимост от живота. Човек търси бягство и спасение, Рай ако щеш. Няма лошо в това - етап е. Това често откъсва стремящия и той "полита" в "други измерения", а накрая и в смъртта.
Някой го наричат - Да умреш приживе, мистична смърт, угасване (Нирвана).
В очите на други, поради аругантност и високомерие, а и поради други неща, тази работа е смешно-трагична..., което също е нормално - етапи.
Познавайки същността на смъртта обаче не е нещото описващо финалната линия. По-късно се налага да познае човек и живота - какъв е той в същността си. Тъй опознавайки двете крайности може да познае и Живота (с главно "ж"), който Живот е цел и средство* за осъществяване на Спасение*.
Иначе днес човек може да се нагледа как неканализираната енергия буди всякакви изблици, но пък... явно сега им е времето...
|