Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва
"Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не
идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.

Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.

Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.

Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.

Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.

Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен."

Св. Йоан Касиан Римлянин за молитвата
"Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост
за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.
След пълното изхвърляне и отстраняване на тия пороци, видими и за човешкия поглед, и след такова предварително очистване на всичко, трябва да се положи непоколебимата основа на дълбокото смирение, която да удържи този стълп, стигащ до небесата. Върху тази основа трябва да се издигне зданието на духовните добродетели и духът да се сдържа от всякакво блуждаене, та духовният поглед да почне да се издига до съзерцаване на Бога. Защото това, което душата е възприела в себе си преди времето за молитва, неизбежно ще идва наум и по време на молитвата, внасяно от спомена.
Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето, за да можем да изпълним заповедта на Апостола: „Непрестанно се молете”(1 Сол. 5:17)."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите