|
Тема |
Re: Въпрос .... [re: бeз ycилиe] |
|
Автор |
oтБpaxмaн (на Брахман) |
|
Публикувано | 28.12.11 01:53 |
|
|
В отговор на:
Автор: бeз ycилиe
Тема: Re: Въпрос ....
Пак по темата - човек може да си изгражда въображаеми планини до безкрай и съответно да си ги изкачва, т.е. да напредва в собственото си въображение.
Това е вярно, много добре е казано. Но в същото време трябва да се разбере че НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ЖИВЕЕ БЕЗ ДА СЕ ПОСТАВЯТ ЦЕЛИ И ИДЕАЛИ! Дори за да отиде до тоалетната, човек трябва да си го постави като цел. Ако не си го постави като цел, тогава най вероятното ще си напълни гащите и няма да го забележи дори. В същност той дори и това няма да направи, защото ако няма цели, той дори няма да яде
Човек трябва да умее да си служи с интелекта и трябва да го развива също, да има добро различаване. Тогава човек ще може да отбира това което е наистина нужно и полезно и необходимо и в същото време да отсява глупостите и прищявките на егото.
Възможно е човек да приеме за напредък нещо, което на чисто субективна основа се приема за такова - като примерно свобода от егото, спокойствие, вътрешен мир и т.н. Дори това, макар и не толкова зловещо като по-горе генерираните "преживявания", може да се превърне в игра на егото.
Ако човек запази обективност и не се идентифицира с никакви очаквания, тогава няма опсаност от егото. Човек си дава ясна сметка че всичко което е постигнал или което не е могъл да постигне е резултат на обективни причини и реално действащи закони. Може да е имал късмет, може тялото и умът му да са в по добра или по лоша форма и т.н. Всичко това не е основание за да се гордее или да се самопорицава. Той знае че при тези условия и обстоятелства толкова е можело да се постигне. Дори и да не ги познава всички фактори той пак знае че крайният резултат е едно съставно зборно от множество съставки и го приема като закономерност. Той приема резултата така както един математик приема резултата от сумата на няколко събераеми. Няма причина нито да се гордее нито да се самопорицава.
|
| |
|
|
|